Всеки българин е на плюс от 299 евро годишно от бюджета на ЕС. Ние допринасяме със средно най-малко пари към бюджета в сравнение с представителите на всички останали страни в Съюза. Общо страната ни е на плюс от близо 2 млрд. евро. Това показват данни на Европейската комисия за 2023 г.
Десет държави от ЕС са нетни вносители, а 17 са нетни получатели
Държавите членки правят вноски в бюджета на ЕС и получават средства от него. Някои държави се оказват нетни вносители, което означава, че внасят повече, отколкото получават обратно, докато други са нетни получатели – вземат повече, отколкото внасят.
България е сред нетните получатели. Страната ни е внесла 884 млн. евро, а е получила 2,812 млрд. евро. Това означава, че България е на плюс от 1,928 млрд. евро. Пред нас са Хърватия с 2,388 млрд. евро, Гърция с 3,880 млрд. евро и Румъния с 5,850 млрд.
"Голямата четворка“ на Съюза допринася най-много за бюджета: Германия (33,8 млрд. евро), Франция (25,8 млрд. евро), Италия (18,8 млрд. евро) и Испания (13,6 млрд. евро).
Девет държави са внесли по-малко от 1 млрд. евро в бюджета на ЕС, като най-малкият принос е на Малта (112 млн. евро), Кипър (259 млн. евро) и Естония (355 млн. евро).
Сред получателите в челната петица се нарежда Полша наред с "голямата четворка“ на ЕС. Франция получава 16,5 млрд. евро, следвана от Полша (14,1 млрд. евро), след това Германия (14 млрд. евро), Италия (12,8 млрд. евро) и Испания (12,1 млрд. евро). „Четворката“ получава най-много средства, но те не се равняват на вложените в бюджета.
На дъното на класацията са три държави, които са получили по-малко от 1 млрд. евро: Малта (277 млн. евро), Кипър (393 млн. евро) и Словения (952 млн. евро).
Полша е най-големият нетен получател със 7,1 млрд. евро, следвана от Румъния (5,9 млрд. евро), Белгия (4,8 млрд. евро), Унгария (4,4 млрд. евро) и Гърция (3,9 млрд. евро).
Данни спрямо глава от населението
Статистиката на база нетните вносители и получатели на глава от населението променя картината поради големите различия в броя на населението в отделните държави членки на ЕС.
През 2023 г. приноса за бюджета на ЕС на човек варират от едва 137 евро в България до 688 евро в Люксембург. Там обаче и населението е много малко – около 660 хиляди души.
От "голямата четворка“ всеки германец е внесъл в бюджета на Съюза 403 евро. Следват французите с 378 евро, италианците с 318 евро и испанците с 281 евро.
Нидерландия оглавява списъка за нетен принос към бюджета на глава от населението през 2023 г., като всеки неин гражданин внася 350 евро повече, отколкото получава.
Най-малко печелят словенците със 129 евро над границата. Сумата е 3 081 евро в Люксембург - изключение - като вторият по големина нетен бенефициент. Хърватите са на плюс с 619 евро на човек, а българите с 299 евро, пише БГНЕС.
Наглед Люксембург получава несъразмерно много средства, но това се обяснява с факта, че страната помещава институции на ЕС.
Снимка: БГНЕС
Стреляха по тролейбус с пътници в Плевен, стъкло бе счупено
АЕЦ "Козлодуй" генерира малка печалба въпреки стратегическото си значение
Божанов предлага създаване на Агенция за киберсигурност
Пореден джигит: Джип в насрещна аварийна лента на АМ "Тракия" ВИДЕО
Как се променят костите с напредване на възрастта?
Аполипопротеин B – кога само стойността на LDL-холестерола не стига за оценка на сърдечносъдовия риск?
12 са новите лекарства с положително становище от ЕМА от юли 2026 г.
Хендра вирус – австралийска зооноза с тежко белодробно и мозъчно засягане
Телескопът „Айнщайн“ улови първите мигове от избухването на свръхнова
Герман Титов: Първият човек, прекарал повече от денонощие в Космоса
Нови следи от вода на Марс са открити в стари данни от марсохода „Спирит“
Експерт, предсказал кризата от 2008 г., дава нова, мрачна прогноза за бъдещето
Ученичка създаде карта за подаване на сигнали за препълнени контейнери във Варна
Варна посреща един от символите на обединена Европа
Редица райони на Варна са без вода в петък
4 разследвания за пласиране на фентанил са започнати във Варна само през юли
Петролът поскъпва заради опасенията от ограничителни мерки в Ормузкия проток
Азиатските пазари приключиха седмицата със смесени резултати
Ива Петрова: "Топлофикация - София" тежи повече на "Булгаргаз" от договора с Botas
Производството на захар в Европа се насочва към 10-годишно дъно
И най-новият модел на китайската Moonshot успя да избяга от контролираната си среда