Йотова: Време е България да спре да се държи като държава от периферията на ЕС

Европа на регулациите и ювелирното усъвършенстване на правилата убива креативността. Напредъкът на човечеството се дължи на големите революционни открития на европейци и на Европа. Сега цялата енергия на европейските институции отива в това да се създават нови и нови правила. Европейската администрация произвежда три пъти повече законодателни документи, отколкото националните правителства могат да поемат и приложат. Липсва задълбочен анализ на въздействието на европейските политики, които все повече не се харесват на европейските граждани. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията "Европейският съюз: Накъде след изборите за Европейски парламент".

В изказването си Илияна Йотова акцентира върху причините за ръста на доверието за крайнодесни партии.

"Напрежението се трупаше с години, а т.нар. традиционни партии не искаха да го забелязват и да го признаят. Опасявам се, че прилаганата преди години формула за изграждане на санитарен кордон, който да възпре крайните, сега няма да е работещ", подчерта тя.

Сподели и друго опасение – страховете от засилване на крайната вълна в Европа да стопират важни процеси като например приемането на България в еврозоната и Шенген.

Вицепрезидентът посочи основните грешки в предизборните кампании на т.нар. автентични партии и крайните партии.

"Традиционните партии бягат от обвързването на европейски с национални политики. Тази ниша използват крайните партии и засилват негативните краски на европейските политики и наболелите пред европейците въпроси. Традиционните партии се фокусираха върху страховете от крайната десница, вместо върху решенията на реалните проблеми на хората", заяви Йотова, като отбеляза, че в редица държави европейската кампания е минала под знака на националното предвид настоящи или предстоящи местни или парламентарни избори.

"Основни национални проблеми станаха и доминиращи в кампанията за евроизборите. Липсваше интерес към големите теми", посочи вицепрезидентът и определи социалната тема като големия отсъстващ. Регионализирането на европейските политики също според Йотова е белег на отминалите европейски избори – войната в Украйна например присъстваше неравномерно в дебатите в различните държави в зависимост от географското им положение.

Вицепрезидентът посочи необходимостта от реформа на критериите за членство в еврозоната, на европейските икономически и финансови политики, дори и на договорите за ЕС, защото част от тях са изживели времето си.

"Крайно време е България да спре да се държи като държава от периферията на ЕС, да предлага и защитава позиции. Така и не разбрахме какви позиции защитава страната ни напоследък на големи международни форуми като срещата в Швейцария или неформалната лидерска среща в Брюксел вчера. Каква е позицията ни за следващия председател на Европейската комисия, какво е виждането ни за най-спешните пред ЕС политики, за какъв ресор на българския еврокомисар ще се борим", заяви Илияна Йотова и изрази надежда българските представители в ЕП да бъдат добре подготвени.

Снимка: Прессекретариат на президента