Депутатите приеха на първото четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това стана с гласовете на 142-ма народни представители.
Предвидените приходи и трансфери в проектобюджета на НЗОК са в размер на 8 163 353 100 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като в разчетите са отразени ефектът от увеличаване на размера на минималната работна заплата, на максималния осигурителен доход и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2024 г. е 60:40.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 8 163 353 100 лв., от които 7 630 931 400 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантирана от бюджета на НЗОК.
През 2024 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. За здравноосигурителни плащания са предвидени 7,63 млрд. лева. За първична извънболнична медицинска помощ са предвидени 558 млн. лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 567 млн. лв., за дентална помощ – 328 млн. лв., за медико-диагностична дейност – 261 млн. лв., а за болнична помощ – 3,5 млрд. лв.
Трансферите от Министерство на здравеопазването в размер на 173,8 млн .лв. са за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по Закона за здравето - 26,8 млн. лв.; дейности за здравно неосигурени лица по Закона за здравето – 8,8 млн. лв.; суми по Закона за здравното осигуряване (доплащане на разликата на намалените потребителски такси за пенсионери) – 16,0 млн. лв.; дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 и на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето – 72,2 млн. лв.; помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване - 50,0 млн .лв.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно Закона за здравното осигуряване, е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 238 764 300 лв.
През 2024 г. се предвижда финансирането на приоритетни многопрофилни болници за активно лечение и на лечебни заведения за болнична помощ, които изпълняват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината.
Къде ще празнувате Коледа и Нова година?
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Разкриха актьорския състав на видеоиграта Grand Theft Auto VI
Южна Корея потвърждава първия си случай на холера от 10 години насам
Русия е готова да се договори с Турция за Черно море
Липа – ароматна, медоносна и подходяща при простудни заболявания
5 мита за гинекологичния преглед
Кръвното налягане в средна възраст и здравето десетилетия по-късно
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
Спънки пред лунната програма на САЩ: Тегленето на Orion от Starship крие рискове
Кактусът като жива батерия: Учени извлякоха електричество от растението
Астрофизици и композитор превърнаха радиосигнали от дълбокия космос в музика
Близо 7% от майките твърдят, че децата им помнят предишен живот
Български военни кораби участваха в противоминна операция в Черно море
Делян Пеевски: Има нова сглобка, която ще си избира главен прокурор
Новата лаборатория във Варна ще съкрати до две седмици изследванията за наркотици на шофьори
Среднощна авария остави район на Варна без вода
Съдът остави без разглеждане искането за спиране на строежа на калолечебницата в Морската градина
Проблемите на АІ акциите изпратиха дълбоко на червено азиатските индекси
Полша планира да започне да строи първата си ядрена централа през 2028 г.
Защо България се нуждае от собствена генетична база данни?
Европа има нужда от инфраструктура, но регулациите възпрепятстват изграждането ѝ