"Времеубежище" превзе Лондон - Георги Господинов направи четенето модерно

Преди 12 века светите братя Кирил и Методий създават онази мисионерска азбука, която е началото на духовния процес и книжовността, на която по българските земи - макар и трудно, макар и не веднага, започва да се чете и пише, да се отслужват литургии.

В ранните часове на празничния ден Георги Господинов стана първият български писател, спечелил най-престижната награда за литература в света - "Букър" за романа си "Времеубежище". От сърцето на Лондон Господинов се обърна на български език към присъстващите на награждаването и българската общност: "Честит празник, честито чудо на езика".

Господинов сподели отличието с Анджела Родел, която преведе романа на английски език.

"Това, заради което са отличили романа, е неговата европейска чувствителност и адекватност в контекста на европейската действителност, и чувствителността на човека към човека. Вероятно във връзка с иновативния стил и дръзкия тон", изтъкна писателят.

Определян от литературните критици като "брилянтен роман", "Времеубежище" пречупи психологическата граница и затвърди вярата, че четенето е непреходно. 

"Това е личен успех на Георги Господинов, защото ние нямаме културна политика, която да стимулира добре превода на българска литература навън. Дължим това на отделните преводачи, дължим го и на Анджела Родел, която от години работи за популяризирането на българската литература на английски. През такива успехи можем да променяме образа на България и другото - Георги Господинов направи четенето модерно. Младите хора се идентифицират през него, това е шанс за обществото", коментира литературният критик проф. Амелия Личева.

Писателят Георги Бърдаров подчерта, че българските творци са били напълно непознати, но благодарение на Георги Господинов и наградата "Букър" вече ще сме известни в литературния свят.

Паричното изражение на наградата е 50 000 паунда, които Господинов и Родел ще поделят. А посланията на "Времеубежище" самият Господинов определя така: "Едно от тях е свързано с паметта и забравата и затова, че колкото по-малко памет имаме, толкова повече ни връхлита като потоп, а в миналото не се живее, не се живее дълго. Другото послание е, че не бива да се поддаваме лесно на политическия кич, тоест през паметта да имаме такава разделителна линия, че да не влизаме 100 пъти в една и съща беда". Историческата награда донесе бурни реакции в културният свят у нас. 

Вижте повече в репортажа на Виктор Борисов.

Снимка: БГНЕС