Има изоставане в образователната система, но бизнесът търси университетите

Безспорно най-голямото предизвикателство пред българското висше образование е интердисциплинарността. Защото чистият инженер никому не е потребен. Потребен е инженер, който интегрира интедисциплинарни знания, умения и компетенции. 

Това каза първата жена, избрана за ректор във Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова в специалния мултиплатформен проект на Bulgaria ON AIR - "Бъдещето: Образование".

По думите ѝ примесването на няколко научни области образователната система е едно от основните предизвикателства, които стоят и пред българското образование.

"Не е тайна, че акредитирането на различните професионални направления във висшето образование се извърша строго специфично по отношение на професионалното направление, научната област и тази интердисциплинарност е някак си привнесена все още в българското висше образование. Друго предизвикателство пред висшето образование е изграждането на практически умения", смята професорът.  

"Висшето образование отдавна следваше да премине тази метаморфоза от строга теоретичност в една теоретико-приложност", каза проф. Темелкова. 

Тя обясни, че стратегията за развитие на висшето образование посочва три вида висши училища - научно-изследователски, образователни и практически ориентирани ВУЗ. Тя обясни, че финансов ресурс от Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде съсредоточен върху научно-изследователските висши училища. 

"Другите два вида училища останаха в периферията и на стратегията, и на законодателя, и на министерството, ако щете, но нека да си го кажем съвсем откровено: българската образователна система не е само върхови научни изследвания. Висшето образование следва да има конкретна принадена стойност в икономическия сектор, в реалния бизнес. И тази принадена стойност идва и с изграждането на практически умения на обучаемите", обясни тя. 

По думите на проф. Темелкова се забелязва известно изоставане на образователната система, която е консервативна. Въпреки това много от висшите училища са обърнати към бизнеса. Тя допълни, че 25 процента от академичния състав на Висшето училище по телекомуникации и пощи работи паралелно и в реалния бизнес сектор. 

"Бизнесът търси непрекъснато университетите. Месечно през висшето училище по телекомуникации минават над 10 компании, които търсят не само качествено подготвени служители, но и са готови да привнесат стойност към образователния процес в конкретни дисциплини", каза тя.  

"Именно тази колаборация, която изграждаме през последните 6-7 години в нашето висше училище, доведе до това, че то е едно търсено висше училище. На нас кандидат-студенти не ни липсват, напротив - много често кандидатите остават по т. нар. "черта", защото не можем да приемем всички, тъй като имаме лимит", призна проф. Темелкова. 

По думите ѝ има добра практика на съвместни бакалавърски и магистърски програми с бизнеса.  

Тя разказа за експеримент, направен от висшето училище, който показал, че 99,9 процента от информацията, която дава ChatGPT, е грешна. Студентите са на мнение, че изкуственият интелект като споменатата платформа, може само да ги подведе, но не и да им помогне. 

Проф. Темелкова е станала първият български учен, който е станал почетен професор от Република Северна Македония.

"Това доказва, че на фона на негативно стеклата се политическа обстановка между двете държава, образователните институции от двете държави, показаха, че с доверие можеш да градиш визия за развитие и на двете институции, да споделяш добри практики. Ние доказахме, че когато образованието хвърля мост точно между двете страни на границата, можем да трасираме пътя към добрите добросъседски отношения", обясни професорът. 

Гледайте целия разговор във видеото.