Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП ще намалее до около 1,7% в периода 2023-2025 г. Това се посочва в средносрочната макроикономическа прогноза на Българската академия на науките за периода 2023-2025 година. Докладът беше оповестен от Института за икономически изследвания.
Очаква се забавянето на глобалната икономическа активност да продължи, като този процес ще се наблюдава преди всичко в развитите икономики и в по-слаба степен в развиващите се страни.
Преобладаващата част от държавите членки на ЕС ще навлязат в рецесия през 2023 г., което ще потисне външното търсене на България и темповете на износ ще спаднат, като това най-силно ще се почувства през първата година на прогнозния период, уточняват от института при БАН.
Основните финансови потоци към страната ще са от страна на еврофондовете. Ако няма нов шок върху енергийните цени, икономиката ще навлезе в период на дезинфлация, но процесът ще бъде по-скоро бавен.
Не се очаква осезаемо повишаване на безработицата, въпреки нарастването на заплащането на труда през последните месеци. Бюджетният дефицит ще е в силна зависимост от политическата ситуация.
Продължаване на действието на приетите компенсационни механизми и нагласите за по-нататъшни увеличения на минималната работна заплата и пенсиите няма да позволят на икономиката да постигне балансиран бюджет за целия прогнозен период. Публичният дълг вероятно ще достигне нива от около 30% от БВП в края на периода, но това едва ли ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията.
Предвид липсата на политически консенсус, резки промени в данъчната политика не се очакват. Политиката на Българската народна банка (БНБ) за увеличаване на задължителните минимални резерви не се очаква да окаже сериозен ефект върху инфлационните процеси в страната, но би се отразила в известно забавяне на темпа на кредитиране.
Високата инфлация през последните две години означава, че още през 2024 г. БВП в номинално изражение ще надхвърли 200 млрд. лв. До края на прогнозния период растежът плавно ще се възстанови до средните нива от преди пандемията.
В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3.0-3.5% годишно. Нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България, най-вече по линия на НПВУ.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Край на цените в лева, от днес на етикетите само в евро
Трима загинали и девет ранени при руски атаки в Източна Украйна
Чудотворната хавайска икона на Света Богородица днес е в Монтана
Ограничено е движението по „Тракия“, „Струма“ и през Кресненското дефиле
Топлинен удар и дехидратация при кърмачета: какво трябва да знаят родителите
Кървене след секс – трябва ли да се притесняваме?
Почти половината бебета по света са изключително кърмени през първите шест месеца
Как се променят костите с напредване на възрастта?
Пентагонът разсекрети нова порция документи за НЛО
Кинжалът на Тутанкамон е изкован от метеорит
Сондата „Луси“ на НАСА успешно тества камерите си преди срещата с троянските астероиди
Космическият влекач LINK се стабилизира и се готви за среща с телескопа Swift
Черно море без трима футболисти срещу Лудогорец
Честваме паметта на свети апостол Матия
Адм. Ефтимов: Няма преднамерени действия срещу България
ВМС отбеляза във Варна 147-ата годишнина от създаването си
Украйна: Не сме насочвали умишлено дрон към България
Иран намекна за сделка за Ормуз, но само ако условията му бъдат изпълнени
Квантовата заплаха затяга примката около врата на криптовалутите
Кадър на деня за 8 август
Дронът, паднал на българска територия, най-вероятно е дрон-примамка „Майя“