Не вярваме в застраховките на имущество, но бедствията ни карат да се замисляме

В сравнение с всички страни от Централна и Източна Европа у нас хората най-малко застраховат имуществото си. Ако при нас процентът е 7, следваща страна е с 14%, а в Унгария делът на тези застраховки достига 75 на сто.

Като се приспаднат задължителните застраховки при ипотеки, доброволните са може би едва 2%, коментира Веселин Ангелов. Той е изпълнителен директор на едно от големите застрахователни дружества у нас и член на Асоциацията на българските застрахователи. 

Обяснението за данните може да се крие в липсата на финансова грамотност или необосновани вярвания.

При допитване всеки трети е смятал, че при злополука няма да му бъде платено обезщетение. Практиката обаче показва, че до плащане не се е стигало само при 5 на сто от случаите, изтъкна специалистът, цитиран от БНР.

"Свикнали сме да вземаме най-базовото или най-евтиното решение, а не такова според потребностите. Трябва консултантите и потребителите да се съобразяват с възможните рискове и страхове – пожар, наводнение, земетресение", обясни Ангелов.

Според него при застрахователно събитие трябва да се обръща внимание на положителната практика, както например става при наводнение и бързото обезщетение на хората с полици.

Повечето пакети са от 30 до 100 лева и покриват базови, а не всички възможни рискове. Когато се прави избор, редно е да забележим и до каква сума е покритието – дали до 40 000, или до 100 000.

Според световни изследвания природните бедствия зачестяват, затова е логично повече да се замислим за възможните рискове и начините за компенсиране на щетите, изтъкна още Веселин Ангелов.

Снимка: pixabay