Раждат се все по-малко българчета, над 20% от жените в детеродна възраст нямат деца

У нас се раждат все по-малко бебета, но и жените във фертилна възраст намаляват. Най-голям спад на тези в детеродна възраст е регистриран при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 хил., или 22,5%.

Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 година, показват данните на НСИ.

Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24,7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17,6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44,6%). 

По три деца имат 204 хил., или 6,7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените.

Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21,4%), нямат деца към критичния момент на преброяването. 

С повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца. Най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование - 2.75 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование - 1.25, при 1.47 деца средно за всички жени.

При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) - 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)