Имат ли вина централните банки за икономическите кризи

Вече е ясно, че наливането на средствата на данъкоплатците в спасяването на корпорации е погрешно решение, тъй като няма нищо общо с философията на пазара. Около този извод се обединиха гостите от неделното предаване “Видимо – невидимо“ с водещ Калин Манолов - Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика, и проф. Кръстьо Петков.
В отговор на въпроса за това, кой е виновен за кризата, Красен Станчев посочи като пример погрешната политика на някои централни банки. Показателно за тази тенденция е управлението на Европейската централна банка от 2009 г. насам, т.е. от управлението на Жан – Клод Трише. По неговите думите процесът е резултат от влияние на членове на Управителния съвет в банката от Франция и Германия.
„Доказателство за това е изкупуването на държавен дълг на Гърция от ЕЦБ, което доведе до поевтиняване на активите на банката с около 5 % и превърна банката в 60 % кредитор последна инстанция на Гърция – заяви в предаването на Bulgaria on air “Видимо – невидимо“ Красен Станчев. -  Това означава, че ЕЦБ не се занимава с поддържане на стабилността на цените и на парите в обръщение, а се занимава с директно кредитиране и то на правителство, и то спрямо частни институции. Т.е. частните институции отново се чувстват сигурни,“ обобщи икономистът.
Генерална вина на европейските централни банки в разрастването на кризата не може да се търси, тъй като в различните държави, централните банки са подчиняват на различни правила за регулация. Като пример за добра банкова капитализация Красен Станчев посочи именно българската банкова система.
По неговите думи вина за рязкото увеличаване на лошите кредити в България не може да се търси в банковата система. 
„Банките в България са доста по- добре капитализирани, отколкото средноевропейските- подчерта председателят на Управителния съвет на Института за пазарна икономика – „Българската банкова система по критериите за стабилност е на три пъти по- добро равнище, отколкото средното в  Европа. Капиталовата адекватност е около 16 – 17 %, докато средно в Европа е около 6 %“.