Ведомости: Жадни за загуба

Ниската оценка на труда е вредна. Не само за самооценката и семейния бюджет, но и за икономиката като цяло. Подобни изводи все по-често правят редица икономисти, доказвайки, че не световната криза е причината за понижаването на заплатите, а напротив – прекомерната алчност на работодателите е довела световната икономика към крах, отбелязва в своя публикация електронното издание на Ведомости.
Как ниските доходи на гражданите вредят на страната?
Съвкупното търсене в икономиката е равно на сумата от обемите на потреблението, инвестициите, чистия експорт и държавните разходи. Дори и ниската заплата в страната да увеличава обема на експорта – нагледен пример за тази тенденция са Китай и други страни Югоизточна Азия – и до известна степен да стимулира инвестициите, в същото време влияе негативно върху потреблението на домакинствата. Всичко е въпрос на съотношение между вредата и ползата – ако намаляването на работната заплата съкращава обема на вътрешното потребление в по-голяма степен, отколкото да увеличава обема на износа и инвестициите, то това ще подкопае икономическия ръст.
При наличието на много други фактори за възникването на световната криза от 2007 – 2009 г., в структурно отношение корените й лежат в спада на световното търсене, т.е. в дългосрочно предхождащия спад на доходите на населението, обобщават група от 30 авторитетни икономисти, начело с професора от Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц.
Допълнителен проблем добавя и увеличаването на неравенството между бедни и богати в световен мащаб, констатира Международната организация на труда (МОТ) в доклада си за трудовите възнаграждения в световен мащаб за периода 2010 - 2011 г. Поради факта, че дистанцията между богатите и бедните хора рязко се е увеличила в периода на кризата, това допълнително е понижило общото търсене в икономиката – паричните средства от домакинствата с ниски доходи и висока склонност да харчат се насочват към домакинствата с по-високи доходи, които по правило харчат по-умерено и спестяват повече.
Не е изключена и възможността за увеличаване на потреблението за сметка на дълга, но от примера със САЩ стана ясно, че резултатът не е добър.
Задържането на ръста на заплатите може да доведе до образуване на спирала и задълбочаваща се рецесия ( понижаване на доходите – спад на цените – нов спад на доходите), отбелязва изданието, цитирайки изводи на МВФ и Конференцията на ООН за търговия и развитие.
Излизането от подобна спирала не е лесно. Япония в периода 1994-2004 г. е нагледен пример за пълно безсилие по отношение на кредитно –монетарната политика  в условия на понижаващи се цени и работни заплати.