Ръководството на Прокуратурата на Република България се запозна с констатациите за България в третия годишен доклад на Европейската комисия (ЕК) относно върховенството на правото във всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС).
Ръководството на ПРБ изразява съгласие със заключенията на ЕК относно продължаващите предизвикателства пред съдебната реформа у нас. Българската прокуратура многократно е вземала дейно участие в изработването на необходимата законодателна рамка, която да повиши доверието сред гражданите и бизнеса и подобри ефективността на органите на съдебната власт. Следва да се отбележи обаче, че през последната година отсъства конструктивният подход у представителите на другите власти – изпълнителна и законодателна, което неминуемо оказва влияние върху изпълнението на препоръките от предходните доклади за върховенството на правото. Въпреки това използваме възможността още веднъж да потвърдим подкрепата на прокуратурата за осъществяване на необходимите изменения на законодателството, стига същите да са съобразени с основополагащите ценности на Европейския съюз, Конституцията на Република България и трайната практика на Конституционния съд.
Следва да отбележим, че в рамките на изминалите две години ПРБ на два пъти е представяла на законодателната власт конкретни експертни предложения за изменение на наказателноправната уредба.
Прокуратурата изразява своето удовлетворение от ангажимента на Комисията да следи за последиците от приетите през м. април 2022 г. изменения в Закона за съдебната власт, с които бяха закрити специализираните съдебни органи и чието действие ще стартира по-късно този месец. В контекста на начина, по който бяха изготвени и впоследствие приети визираните поправки в съдебния закон, ПРБ споделя напълно констатацията, посочена в доклада на ЕК, според която у нас продължава да липсва специална нормативна уредба в областта на лобирането.
Докладът на ЕК за върховенството на правото за България за 2022 г. напълно потвърждава изразеното още на 20 декември 2021 г. от ръководството на ПРБ становище, че включването на въпроси и теми от вътрешно-политически характер, отнасящи се до съдебната власт в Плана за възстановяване и устойчивост за България, е извършено не по искане на представители на Комисията, а по изричното настояване на представители на изпълнителната власт на Република България.
Тази констатация още веднъж идва да покаже, че постигането на напредък относно върховенството на правото в Република България не би било възможно без общото взаимодействие между отделните власти и институции според определената от Конституцията и закона тяхна компетентност.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
4 зодии, които ще се издигнат над баналностите през 2026 г.
Василев: Искам да погледна в очите хората от площадите и да поискам от тях пълен мандат
Борисов: В ГЕРБ никога не сме управлявали напук!
Чрез микропластмасата се разпространяват опасни бактерии
Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ отпразнува своята 20-годишнина
Защо се будим малко преди алармата?
Наследствена ли е шизофренията?
Лунната почва може да съдържа следи от земната атмосфера
Антитела, проектирани от изкуствен интелект, ще бъдат тествани на хора
Признаци за бъдеща катастрофа в Антарктида
Разкриха влиянието на Марс върху климата на Земята
Кои са професиите за които работодателите дават тлъсти заплати?
Европол предвижда война между роботи и хора до 2035 г.
Поскъпнали ли са двойно зъболекарските услуги?
ВКС с решение: Eвропрокуратурата правилно е разследвала Портних
Крахът на империята Лукойл
Законодателите на ЕС обмислят облекчаване на капиталовите правила за покритите облигации
Инфлационните очаквания във Великобритания се охлаждат от двугодишния връх
Руски банкер: Путин има пари да финансира войната в Украйна с години
Камен Илиев: Огромни са рисковете от космическите отпадъци