Атанас Пеканов: 11 млрд. евро ще получим от оперативните програми

В пандемичната обстановка и през последните 18 месеца се намираме в странна ситуация. В България третото тримесечие обикновено се води от летния туризъм и икономическата активност през лятото. Наблюдаваме не много висок растеж, но другите икономики се движат към нормалната си икономическа активност. У нас през лятото имаше по-либерални мерки и възстановяване няма как да се случи, тъй като и миналия летен сезон беше нормален.

Такова е обяснението на служебния вицепремиер Атанас Пеканов за ръста на българската икономика през последното тримесечие, споделено за предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Припомняме, че по официални данни той възлиза на 0.4% и най-ниският в ЕС. По думите му възстановяване у нас се е случило през второто тримесечие на тази година, когато имаме почти рекорден растеж от почти 10 % за тримесечието. 

Инфлацията

Има няколко причини за инфлацията която е в световен мащаб. "Развитието сферата на енергетиката, където има много сериозно поскъпване, възвръщането на икономическата активност и допълнителните парични стимули. През пролетта, когато енергийните цени се успокоят, двата основни фактора за инфлацията ще се махнат. А паричната политика вече дава сигнали, че предстои затягане", коментира той.

По думите му институциите трябва да реагират внимателно и не трябва при първите сигнали за повишена инфлация да се махат всички стимули.

"Това, което се чува като сигнали от ЕЦБ, е, че инфлацията надхвърля очакванията, но това не би трябвало да се задържи, защото два от трите сериозни фактора за нея, трябва да се махнат", заяви Пеканов.

"По отношение на многогодишната финансова рамка ние ще получим средства от два инструмента. Единият е планът за възстановяване и устойчивост, а другият оперативните програми. 11 милиарда евро ще получим от оперативните програми."

Според Пеканов преди две-три години е допусната грешка, когато София не беше извадена като отделен административен регион. Това прави целия Югозападен регион относително богат и според политиките получава по-малко пари.

"Споразумението, което направихме с ЕК, е София да получи по-малко средства, така както е идеята на кохезионната политика".

Преговори текат по Плана за възстановяване и устойчивост. Парите, които ще идват по тази линия, зависят от резултатите. Реформите, заложени в плана ще доведат до дълготраен растеж, заяви той.

Ядрената енергетика и позицията на България

Страната ни подкрепя ядрената енергия. "Това е чиста енергия и България има възможност да се развива в тази посока, дори в националния план на за енергетиката и климата през 2019 г. е заложено България трябва да е изградила нови ядрени мощности", заяви той.

Общо ДДС в ЕС

Често се фокусираме върху това, но по-важно са правилата, преди да се въведе подобно нещо. "Трябва да се направи данъчна хармонизация, за да не загубим от това. Приемането на единна ставка за мултинационалните компании е правилен подход, защото те в монета успяват да платят почти 0%.", даде пример той.

Въвеждането на еврото

Според него индикативната дата за въвеждане на еврото е реалистична цел. "Това е решение, което бъдещето редовни правителство трябва да вземе. Проблем може да бъде качеството на институциите. Там трябва да се направи много повече. Позитивите от въвеждането са повече от негативите, но има притеснение сред гражданите. За да се приеме еврото, трябва да се обсъди, дискутира и обясни на гражданите какви ще са позитивите", заяви той.

Основният плюс ще е засилен контрол на финансовата система. Това засилва доверието в страната ни, може да повиши лихвените проценти.

"Трябва да сме сигурни, че хората в по-рисковите групи няма да бъдат засегнати. Често фирмите може да преизчислят неправилно цените и това трябва да се вземе предвид като риск", заяви той.

Целия разговор гледайте във видеото!