fallback

Премиерът Янев: България е най-въглеродно интензивната държава в ЕС

Инвестицията в зелени технологии е инвестиция в бъдещето, заяви той

15.10.2021 | 11:41 Автор: Здравко Черкезов

Първата реална крачка по пътя на "зеления преход" е подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост, който полага основите на подготовката за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Изключително съм удовлетворен, че Планът на България вече е финализиран и че днес ще бъде внесен за разглеждане в Европейската комисия. 

Това заяви министър-председателят Стефан Янев по време на конференцията "Зеленият преход – решения и предизвикателства за България". 

Той изтъкна, че Националният план не само отговаря на визията и приоритетите на ЕС, но и почива на изцяло нова философия за развитие на българската икономика. Като основни акценти в документа министър-председателят открои декарбонизацията на икономиката, засилената финансова подкрепа за бизнеса и инвестиционния фокус в социалната сфера, който също цели повишаване на икономическия потенциал на страната ни.

Премиерът Стефан Янев посочи, че Планът за възстановяване и устойчивост, в който са заложени средства на стойност 12,9 млрд. лева и 46 реформи, ще предостави на българската икономика, индустрия и бизнес необходимия импулс за тяхното развитие и осъвременяване в духа на тенденциите на XXI век. Същевременно чрез заложените в Плана 59 инвестиционни проекта ще се постигне по-високопроизводителна икономика, която създава продукти с висока добавена стойност. 

"С това се стремим да гарантираме перспективата за устойчиво и възходящо развитие на българската икономика в следващите години. Добре разбираме отговорността, която поемаме, но го правим с ясното съзнание, че има приоритети, които не търпят отлагане. Длъжни сме да отговорим на очакванията на българските граждани и да направим необходимото, за да могат тези приоритети да бъдат реализирани своевременно", категоричен беше Янев. 

Министър-председателят изтъкна огромното значение на предложените фондове и механизми в подкрепа на икономиката, енергийната сфера и на гражданите. Според премиера обаче, това не е достатъчно и е необходимо да се мисли как националните държавите да имат по-голяма гъвкавост и самостоятелност в процеса на вземане на решения при управлението на кризи. 

"Време е за такъв дебат, защото виждаме, че на наднационално ниво понякога не може да се реагира достатъчно бързо, така че да бъдат защитени европейските граждани и бизнеси от подобни негативни импликации, като тези, свързани с високите цени на енергийните източници", отбеляза Янев. 

В този контекст, според премиера, инициативата, свързана със Зеления преход, може да постигне своите амбициозни цели, единствено ако бъде осъществена с необходимата прецизност, гъвкавост и при адекватно съобразяване с националните особености на държавите. 

Министър-председателят изрази своята подкрепа за "зелената идея" и за усилията да бъдат съхранени околната среда и природните дадености. По думите му е важно да бъдат адресирани адекватно всички проблеми, свързани със замърсяването и климатичните промени. 

"Инвестицията в зелени технологии е инвестиция в бъдещето – в нашата обща перспектива за устойчиво развитие и просперитет, инвестиция в нашия цивилизационен модел и в необходимостта от неговото надграждане, инвестиция в благополучието на нашите народи", заяви Янев. 

Премиерът изтъкна високите цели, които Европа си е поставила и амбицията ѝ да се превърне в първия климатично неутрален континент, гарантирайки по този начин лидерската си роля в справянето с глобалните предизвикателства по устойчив начин. 

"Това наистина е много високо ниво на амбиция, което, опасявам се, надхвърля нашите възможности и капацитет, поне така изглежда днес", добави премиерът. 

Той припомни, че България е най-въглеродно интензивната държава членка на ЕС и преходът към декарбонизация поставя редица предизвикателства пред българската индустрия. 

"България полага значителни усилия за постигането на климатична неутралност на Европейския съюз до 2050 г.", заяви Стефан Янев и посочи, че българското правителство разглежда с необходимото внимание планирането на стратегическите действия за справяне с предизвикателствата, свързани с промените в климата. 

Снимка: Пресцентър на МС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

fallback
Още от България
fallback