Четвъртата Конституция - 30-годишният път на българския върховен закон

Освен нови личностни права, с Конституцията се налагат промени и в устройство на държавата

01.07.2021 | 19:50 Редактор: Десислава Атанасова

Първата българска Конституция е приета в Княжество България през 1870 г. Тя функционира до 1947 година, когато е приета Конституцията на република България. Заменена е 24 години по-късно от т.нар. "Живковска конституция".

С падането на комунизма започва и писането на нов Върховен закон, приет от Седмото велико nародно събрание през 1991 г, който е в сила и до днес. 

"Стана тотална смяна на системата, на принципите, на държавната организация, правата на човека и т.н. но още по време на кръглата маса, която се предаваше денонощно, пряко по радиото и телевизията и хората захласнато гледаха и слушаха, до голяма степен се наложи тезата, че трябва промяна", разказа проф. Нора Ананиева, председател на ПГ на БСП в VІІ Велико народно събрание.

Промяната пишат Валери Петров, Леда Милева, Стефан Продев, Георги Константинов. Приемането е съпътствано от стачка на 39 народни представители от СДС, които напускат Великото народно събрание в знак на протест срещу приемането на Закона. Все пак част от недоволните слагат подписите си под нея. 

"Основната глава за правата и свободите на хората беше заимствана от Европейската харта и аз съм от тези, които смятат, че тя съвсем не е лоша. Всичките критики към Конституцията са направени от хора, които никога не са я чели". каза Д-р Петър Берон. 

Освен нови личностни права, с Конституцията се налагат промени и в устройство на държавата.

"ВНС с 400 народни представители, многопартийна система, свобода на формиране на политически партии и прочие. Принципът на суверенитет, на разделение на властите. Всичко това беше въведено в старата Конституция", припомня Нора Ананиева. 

До днес неколкократно се заговаря за изменението на Върховния закон. През лятото на миналата година, в разгара на антиправителствените протести, управляващите предложиха промени.

След дълги спорове в Народното събрание промените бяха отхвърлени. В краткия живот на 45-ия парламент и "Демократична България" предложи свои корекции на Върховния закон. До тяхното гласуване обаче така и не се стига.

Така, 30 години по-късно, Конституцията на Република България остава такава, каквато е била приета с първите стъпки на демокрацията. 

Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК