Харалан Александров: Това правителство е натоварено с две коренно противоположни задачи

В предизборната кампания този път изчегъртването ли е водещо? То и на миналите избори бяхме останали с това впечатление. Но сега?

- Изчегъртването е един от лозунгите на този процес на промяна, който започна и който така пленява колективното въображение, мобилизира народната омраза и дава енергия  и гориво на тази група политически субекти, които за удобство наричаме партии на протеста. От друга страна след като, то до голяма степен се състоя този месец и нещо от служебното правителство, като че ли почва да се изчерпва етусиазмът, свързан с изчегъртването и бавно започва да се връща потребността от добро управление. Много е важно да се каже, че дневният ред на изчегъртването и дневният ред на управлението са не просто различни, а си противоречат.  В този смисъл аз много съчувствам на това правителство, тъй като то е натоварено с две коренно противоположни задачи, които в някакъв смисъл се саботират взаимно.  От гледна точка на управлението – във всички учебници по управление на програмата обикновено на трета глава  пише, че е изключително важно новото политическо лидерство, когато поеме една администрация да осигури спокойствие, доверие и стабилност и приемственост. Сега ако задачата ти е да изчегъртваш, това просто няма как да се случи. Нали – това е съвсмев друго нещо. Няма как да събереш хората, да им гарантираш спокойствие. Да се запознаеш с няхната работа, говоря за хората, които влязоха в политически и управленски роли и да стабилизираш екипите, да насърчиш творчеството. Тъй като това е изключителна важна част от работата на администрацията. В такава ситуация хората се свиват, тревожат, ослушват се и се оглеждат откъде ще изплющат шамарите дали няма да са следващите изчегъртани и са силно притеснени за позициите си. В този смисъл обикновено влизат в това, което наричаме защитен режим в организационната психология. т.е. извършват минимални действия, които са абсолютно задължителни, следват плътно предписанията и дневния ред или пък изпълняват директно заповедите и разпорежданията на вишестоящите. т.е. те не смеят да мръднат и на ?? от това, което началниците искат то тях, за да не би да ги ядосат.

А това хората разбират ли го?

- В този смисъл администрацията в някаква така да се каже от части парализирана (от смях) просто защото дневният ред на изчегъртването, тоест на кадровата промяна. От страх, напълно нормален страх, свързан с нещо по-лошо, възниква една атмосфера на фантазии, на параноя. Една позната, която е на експертна позиция, макар и висока, ми разказа следната весела история: „в голям областен град избягал котаракът по котешки работи, нали и тя била много разтревожена, защото три дни го няма и била много навъсена целият ден и на другият ден се разбрало, че всички са решили, че ще я съкращават. Междувременно котаракът се прибрал и тя се ухилила. И като ѝ видeли усмивката всички казали – е, шефе, ти май ще оставаш. Няма да те махат. Ние решихме, че е свършено с тебе и със нас“. Тоест виждате как страховете и тревогите, които групата генерира произвеждат една култура на параноя, което на практика прави много трудно, да не кажа невъзможно придвижване на много от рутинните задачи по управлението. Затова е добре да се приключи с дневния ред на изчегъртването или той да бъде така да се каже сложен на втори план и да се премине към управлението, което изисква напълно различен стил, съвсем различно отношение.

На този етап не изглежда да е на втори план.

- Да, защото политическата битка е много свирепа и защото битката, така да се каже, обсесията от властта е изключително важно. Аз разчитам, като използвам бъдеще време, надявам се в кратко бъдеще да се случи. След изборите да имаме правителство, което може в голяма степен да съвпада със състава на това правителство, в което допускам, че много от министрите и техните екипи имат управленски качества, но в момента от тях се иска други неща. И за да могат да ги правят пълноценно, разбира се трябва да имаме много по-спокойна обстановка. Не на конфликт, а на сътрудничество. Управлението е форма на сътрудничество, осигуряване на консенсуси, стигане до общи решения, партниране между различните участници в социалния процес, договаряне на интереси и тн., това си е друга наука. Значи войната не е управление, това трябва да се каже. Ако се върнем назад ще видим, че тя започва от преди една година. Радев беше нападнат, не нападнат, той, в неговата версия,

Когато влезе прокуратурата, тогава ли започна войната?

- Мисля, че от преди това течеше напрежението. Но истината е, че официално беше, влязохме в политическа война и в момента институционална. Това една година продължава и няма как да няма резултати и да няма известни опустошения на терена. Разбира се след една успешно спечелена война, обикновено следва грабеж и следва развитие. Въпросът е дали тя ще бъде спечелена или ще хронифицира. Ще стане като в Бейрут и като конфликта в Ивицата Газа. Като гледам как се разпределят силите

свързани

Харалан Александров: Повече няма да оставят България да имитира правова демокрация

По-скоро така ли?

- По-скоро така изглежда и затова сега голямата задача ще бъде – възможно е да преминем от режим на конфликт към режим на някакво сътрудничество и някакво договаряне. Много се надявам, че това ще се случи, защото в крайна сметка  такъв е интересът не само на гражданите, които все повече започват да го разбират, но и на самите политически елити. За да оцелеят те трябва да упражнят добро управление. Ние по инерция, между другото нека да кажем и това – в изключително добра ситуация се намира това управление и новите партии, които обещават, че носят промяна и благополучие по няколко очевидни причини – свърши Ковид епидемията, в най-тежката ѝ фаза, икономическата ситуация еднозначно е призната за добра и фискалната, тежката грубата работа е свършена от предишните правителства. До голяма степен е изградена инфраструктурата и България е в изключително, предстои огромно наливане на публичен ресурс от Европа. Толкова милиарди никога не са идвали в България, колкото предстои да дойдат по плана за развитието

Ама още не сме го внесли този план. Как почнаха парите вече да пристигат по другите държави

- другите държави са доста по-напред и това е една от ефектите от войната. Ние сме твърде заети да се бием и още не можем да мислим за управление. Но така или иначе, по-благоприятен момент трудно може да си представим за това да бъде поето управлението от тази, вярвам, широка и разумна коалиция, която се надявам да се формира след тези избори.

Казвате широка и разумна коалиция. Партии на протеста, сега се нарекоха партии на промяната. Няма ли в някакъв момент и там да се случи конфликта? Когато се събираш за нещо против да изчегъртваш, а след това имаш различна идеология?

- Има голям риск. Ако останат в режим на конфликт, а той много пасва на личностните характеристики или да не кажа характеропатии на част от политическите актьори, на които им идва отвътре да нападат и да се карат, има голям риск този конфликт на нагласа да се обърне навътре и да започне да се саморазрушава и самоизяжда това управление. Което е най-големият риск. Защото истинският им враг очевидно ще бъде в опозиция. Герб и Борисов, който някак си ги държи заедно или поне ги държеше. Ако е така добър да продължи да ги дразни, което на него също му идва отвътре, вероятно ще му помогне много, нали. Защото представете си, че го няма. Ще се наложи да си слагат на стената  портрети на Борисов или може би предизборен плакат да го гледат на всеки три часа да се събират. Да го хейтят, за да могат да работят заедно. Ако не могат да напуснат режима на конфронтация. Ако обаче съумеят, което не е невъзможно, това по-скоро означава политическите актьори да се оттеглят и да делегират управлението на експерти, е възможно да се възползва България от уникално добрите шансове, които се разкриват в момента пред нас като общество. Ако бъдат пропиляни...

свързани

Харалан Александров: Диктатура има в Беларус, Борисов не е Лукашенко

Стига да ги има тези експерти, надпартийни експерти.

- Бъдете сигурни, че ще се намерят желаещи. Друг въпрос е колко ще са качествени, колко ще са обвързани. Няма как да знаем от сега. Но е съвсем сигурно. Всеки човек, който имат експертно знание е в състояние да оцени невероятните възможности, които се разгръщат в момента. Просто България е на прага на скок на изключително добро развитие, ако се управлява. Единственият риск е лошо управление. Единственото което може да ни провали, е да се самопровалим и самосаботираме политически в момента.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК