Спасителните хеликоптери: Какъв е правилният път за България?

Според специалистите най-логично е да се ползват вече изградените хеликоптерни площадки в болниците у нас

18.12.2020 | 22:25 Редактор: Юлия Христова

България остава единствената държава в Европейския съюз без спасителни хеликоптери. Родна компания вече е проучила детайлите около това, какъв модел хеликоптери и система са най-подходящи за страната. 

Преди няколко години Михаела Бърлиева пада тежко, докато се спуска със ски във френските Алпи. Заради фрактурите се налага да бъде свалена от пистата със специализиран хеликоптер.

"Не усетих за колко време се появиха на място парамедици, след това чух моторна шейна, след един миг чух и хеликоптер, което беше за мен беше голямата изненада и оттам нататък до медицинския пункт в селото", каза тя.

Транспортирането с хеликоптер би струвало на Михаела около 1500 евро, ако нямаше застраховка.  

По времето на социализма България разполага с четири самолета-болници и с два специални хеликоптера, базирани в Пловдив. Към днешна дата у нас хеликоптер за въздушна помощ няма. Така България остава единствената страна в Европейския съюз, която не участва в ХЕМС- Helicopter Emergency Medical Service. Последната въздушна линейка беше продадена преди 2 години в чужбина.

"ПСС към БЧК са член на международната организация ИКАР – един от първите членове на тази организация, всички колеги,  с които се срещаме на конгресите на това сдружение ни гледат странно, като извънземни – как така нямате хеликоптери – как така спасявате без хеликоптери, но ето така", обясни Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба към БЧК.

Темата за необходимостта от въздушна помощ няколко пъти влиза в дневния ред. Последно правителството коментира закупуването на минимум един хеликоптер с европейски средства. По време на представянето на националния си план от президентството предложиха да се купят 5 медицински хеликоптера, около които да се изгради система за спешна медицинска помощ по въздух.

От "България Еър Техник" вече са направили проучване на пазара, за това – каква система е най-подходяща за нашата реалност, какви хеликоптери и каква инфраструктура.

"Нашето мнение, е че 6 хеликоптера, на 6 площадки, от които в рамките на 30 мин може да се достигне до всяка точка на България. Ние смятаме, че площадките трябва да бъдат изградени не на летищата, а отделно и да обслужват нуждите на тази организация", заяви Георги Георгиев, изп. директор на "България Еър Техник".

Според специалистите най-логично е да се ползват вече изградените и лицензирани хеликоптерни площадки в болниците у нас. Те са общо 6 - три в София и по една в Бургас, Варна и Панагюрище. По този начин няма да се налага допълнителен транспорт с линейка до самото лечебно заведение след кацането на хеликоптера.

В голяма част от европейските страни съществуват една или няколко спасителни служби като независими организации, обединени според съществуващ закон в съответната страна. Финансират се частично от частния бизнес, застрахователи, дарения, абонаменти и държавата. Само в някои държави от бившия източен блок  като Полша и Словакия разходите се поемат изцяло от държавата.

"Практиката показва – там където има създадено добре работещи модели на спешна авиационна помощ действително – това е свързано с една добра мрежа от частни партньорства – да, има и публичен ресурс , който е необходим, но в повечето случай държавата е тази която създава организацията", каза Константин Велев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи.

Според прогнозите на експертите, ако процедурите бъдат задействани – до две години България може да има спешна авиационна помощ. Но това зависи от действията и желанието на държавата в тази посока.

Разширен репортаж по темата със спасителните хеликоптери, гледайте утре в предаването "Авиошоу" от 16:00 часа.

Вижте повече в репортажа на Виктор Борисов.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК