Учени и политици обсъдиха предложението на "Обединените патриоти" за промяна на името на 24 май - от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" в "Ден на българската писменост, просвета и култура”. Важна стъпка за България или загуба на общославянската значимост на делото на братята Кирил и Методий е предложението?
"Писмеността в своето историческо зараждане, развитие и разпространение - родното ѝ място е България. Той се заражда като част от целия онзи културен и исторически процес, който определяме като Българско Възраждане и вече 2 века е константа за всички българи, където и да се намират", подчерта зам.-председателят на ВМРО доц. Милен Михов.
Промяната е и опит да се сложи край на непрекъснатите провокации, насочени към отричане на българския принос в просветното дело на братята Кирил и Методий и техните ученици.
"Да говорим за православен свят, но да не слагаме непременно славянски, защото има и неславянски. Дайте да акцентираме на българския принос, на нашия принос. В този смисъл не виждам нищо лошо да сложим българската писменост в заглавието на празника", смята проф. Лиляна Симеонова от Института по балканистика към БАН.
Предложението за промяна обаче е посрещнато негативно от два научни центъра към БАН.
"Не бива да отстъпваме от славянството, защото ще премахнем именно този общ европейски компонент на нашата Кирило-Методиева традиция и ще се затворим в едно патриотично, домашно измерение", подчерта проф. д-р Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център към БАН.
Решението за преименуване на празника беше прието на първо четене в парламента на 1 октомври.
Вижте повече в репортажа на Теодора Георгиева.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК