Историите ON AIR: Духът на Копривщица

Копривщица е дала на България – революционери, просветни и културни дейци, общественици и политици. Истинският подем на града започва през Възраждането, когато движенията за новобългарска просвета и за църковна независимост вървят ръка за ръка. Сред най-влиятелните личности от това време е Найден Геров. На 16-годишна възраст той заминава да учи в Одеса. Там в Ришельовския лицей се докосва до съвременната, модерна наука. В Русия издава и първите си книги, както и първата българска поема „Стоян и Рада“. Когато се завръща в българските земи за него се разнася мълвата, че е много добър учител. От различни градове получава покани да да преподава на децата, но той приема предложението на чорбаджиите в родната си Копривщица. Там създава модерно образование. „Въвежда много повече учебни предмети. Подготвя и първия български учебник по физика. А през 1850 година открива българско класно училище в Пловдив.“ Това разказва Светлана Мухова, уредник в Музея на просветното дело в Копривщица.

Малкият средногорски град е архитектурен резерват. Там витае духът на Възраждането и Априлското въстание. Къщите на революционерите Георги Бенковски и Тодор Каблешков са превърнати в музеи.

„За туристите, които идват тук в къщата-музей на Георги Бенковски най-интересна е историята как войводата получава името си“, казва екскурзоводът Красимира Петрова.

Рожденото му име е Гаврил Хлътев и всички го наричат така до лятото на 1875 година, когато се присъединява към българската емигрантска общност в Букурещ. Там се запознава със Стоян Заимов, който го въвлича в революционните борби. На Хлътев е поставена задача да подпали Цариград и да убие султан Абдул Азис. Целта била да се привлече вниманието на западните държави към тежкия живот на българите. Цариградската операция обаче се проваля. За османската столица Гаврил Хлътев пътува с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски, по-късно сменя първото име с Георги. В края на януари 1876 година той се връща в Копривщица с новата си самоличност и създава революционен комитет. В организацията се включва и Тодор Каблешков, който е определен за помощник-апостол.

„Къща на Каблешков е голяма и красива. Тя е построена през 1845 година. И честият въпрос, който задават посетителите е какъв е бил занаята на бащата на революционера. Отговаряме, че бащата Лулчо Каблешков се е занимавал с беглика, събирал е данъка върху дребния добитък. Произвеждал е също специалитети от месото на животните – кавърма, пастърма, луканки, кожи, лой, с които е търгувал по пазарите на Османската империя. И от това е доброто материално, обществено положение на семейството.“ Това разказва Райна Пачева, уредник в къща-музей „Тодор Каблешков“ в Копривщица.

В Копривщица са родени и двамата братя Каравелови. По-големият Любен остава в историята като ръководителя на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Името му остава в литературата с повестите „Българи от старо време“ и „Мамино детенце“. Брат му – Петко Каравелов е водач на Либералната партия и четири пъти министър-председател на България.

„Като посрещнем госта в Каравеловата къща това, което ги посреща, първо е крушата, засадена от Любен Каравелов преди 170 години. След туй се разхождат по дворчето и виждат зимната къща, която е една от най-старите постройки, запазени до днес в Копривщица и домът, в който Стойчо Каравела и Неделя Доганова отглеждат седемте си деца. И ние днес сме се опитали точно в зимната къща да възстановим атмосферата на този възрожденски дом, в който са отраснали братята Каравелови“, разказва Мария Караниколова, екскурзовод в Дирекция на музеите в Копривщица.

„Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха".

Стиховете инстинктивно започват да звучат в главата на всеки, който влезе в двора на Дебеляновата къща в Копривщица. Най-нежният български лирик напуска родния си град едва деветгодишен, но никога не забравя тесните калдъръмени улички и живописния пейзаж.

„Той има няколко кратки посещения в родния си град. Едно от тях е описано от неговия приятел Гьончо Белев, който разказва, че придвижвайки се към града, вървели към гората и Димчо с ръце пред лицето си викал: „Димчо! Димчо!“, а ехото му отвръщало: „ДиНчо...“, защото той в кръщелното си свидетелство е записан точно с името на дядото – Динчо Дебелянов. Когато идва тук поетът избуялата трева, целува земята и се сбогува с думите: „Сбогом, бащин дом!“.“ Това разказва Делка Гугова, уредник в къща-музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица.

Красивото планинско градче пази възрожденския дух на България, както и спомени за големи събития, и велики личности. Очарованието на града-музей е в уникалната архитектура, паметниците и не на последно място в гостоприемството на местните хора. 

Гледайте повече във видеото на Миглена Георгиева.

Снимки: Bulgaria ON AIR