След изборите за Народно събрание през 2021 г. България изпадна в политическа криза. За три години се проведоха пет парламентарни вота. Надеждата, че кандидатите за власт все пак ще успеят да се разберат и да съставят правителство, се изпарява след всяко следващо гласуване. Политиците не са доволни от резултатите, а избирателите не харесват избраните. И всичко се върти в омагьосан кръг. Говори се за съставяне на програмен кабинет, който да изкара няколко месеца или година, докато ситуацията се стабилизира. Изглежда, че основната причина е в липсата на визия за бъдещето. А преди век и половина един човек повежда народа с мечтата за свободна и демократична република. Идеите на Левски за развитието на държавата ни са актуални и днес.
В писмото си от 19 февруари 1872 г. до новоприетите дейци в комитетското дело Апостола пише: "Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни с другите европейски народи".
"Идеите му продължават да са актуални. Би било много печално, ако кажем, че няма място за него в българската политика днес. Левски е освен това безсребърник! Безсребърник, който много добре знае цената на парите, затова пестеливо и с внимание харчи комитетските пари", казва проф. д-р Михаил Неделчев, културолог, общественик и преподавател в Нов български университет.
Всичко днес се върти около пари и постове. Кандидатите за власт се борят основно за собствените си позиции в управлението. Към това може да добавим и заплатите, които ще им бъдат дадени. Да не забравяме, че четири пъти в годината възнагражденията на депутати, министри и президент се актуализират, съобразно размера на средната работна заплата в страната. Оценката на труда им не се влияе от положените усилия за справяне с една или друга криза, или проблем.
"Когато четем документалното наследство на Левски, можем много примери да дадем за това как той въобще не настоява за това да бъдат оценявани неговите лични заслуги за това, което прави", смята историкът проф. д-р Пламен Митев от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
В писмото си до Филип Тотю от 23 март 1871 г. Апостола пише, че не се интересува от страданията и оскъдности в живота си, както и от бъдещи постове и позиции:
"Приятелю и брате Филипе! Ние, дейците, сме си посветили живота за Отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме едни други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв, там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български да даваме такова предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.“
"Левски е осъзнал мащаба на задачата, с която се е заел. И когато тя бъде поставена на кантара от едната страна, на другия край да мисли за себе си би било недостойно и неравностойно. Смятам, че хората, които се движат в политиката от корист, не са разбрали именно мащаба на задачата", отбеляза политологът проф. д-р Николай Найденов, преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Когато представителите на Софийската извънредна следствена комисия питат Васил Левски с какво се занимава, той отговаря, че занятието му е да облекчи положението на българите и затова е обикалял, за да им дава упование. Свещеник Тодор Митов, който го е изповядал преди обесването разказва, че преди да увисне на въжето Апостола извикал: "Боже, избави България!"
Вижте повече във филма на Миглена Георгиева.