Историите ON AIR: Завръщането на винила

В дигиталния свят, в който живеем, все по-често музиката се пуска от онлайн платформи. Истинските ценители обаче създават свои колекции от плочи. Върху винила ясно личат гравираните канали. Плочата, освен носител, е и цяла вселена за феновете. Тя съчетава уникална и запомняща се корица, снимки на изпълнители, а понякога и текстове на песните.

"Това, че и файлът е музика, и компактдискът е музика, и грамофонната плоча е музика, е подвеждаща категоризация. Не става въпрос за една категория неща. Както литературата живее в книгата, така и музиката живее в плочата. Тя съдържа тази предметна цялост и оптимална форма за музикалното съдържание, която дава наслада не само за ушите, но помага да се свърже музиката с определено име, форма и продължителност". Така собственикът на музикалния магазин "Дюкян меломан" Явор Ганчев обяснява какво е плочата за меломаните.

"Ти винаги можеш да се върнеш към нея, както към книгата в библиотеката. Можеш да я пипнеш, да я усетиш, да я помиришеш, ако щеш. Навремето си спомням един от албумите на Мадона беше напоен с прословутия ѝ парфюм. Плочите и до ден днешен продължават да ухаят, а оттогава са минали повече от 30 години", казва меломанът и продуцент в Bulgaria ON AIR Веселин Гарабитов.

През 1887 германският инженер Емил Берлинер, живеещ в САЩ, изобретява грамофона. Първата плоча, на която той записва звук, е направена от цинк. В следващите години се правят опити и с много други материали. Дълго време естествената смола се използва като най-подходяща за тази цел. Това е времето, когато грамофонът е белег на заможност и престиж, защото до появата му музика се слуша само на живо.

В началото записът е до три минути. Плочите, такива, каквито ги познаваме днес, излизат на пазара през 1948 година. През цялото време, освен в подобряване на качеството им, производителите влагат средства и в изработката на впечатляващи опаковки.

"Обложките имат концепция и често са дело на известни художници. Най-силният пример е с един от албумите на "The Velvet Underground", нарисуван от Анди Уорхол. Има хора, които окачват плочите като картини на стените, но те не са такъв голям процент. Най-много са меломаните, които ги купуват, за да слушат музика", отбелязва управителят на "The records corner" Надежда Василева.

За ценители на музиката важен е и ритуалът от пускането ѝ. Изваждането на избраната грамофонна плоча е част от насладата. Те с любов почистват диска, поставят го върху грамофона и спускат игличката. През последните години интересът към винила се възражда. 

"Ние трябва да си дадем сметка, че има няколко вида публики. Едната е на голям концерт, сред огромно множество от хора, където се усеща цялата енергия на забавата. Другото е в клубна версия с по-малко хора, но отново с взаимна енергия. Накрая е личното потребление на музика, за което мисля, че няма нищо по-интимно и същевременно богато като звук от винила", обяснява музикантът Велислав Стоянов.

Въпрос на престиж за всеки изпълнител е да издаде музиката си на грамофонна плоча. Дали интересът към този позабравен носител ще се запази задълго, предстои да разберем. 

Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК