Историите ON AIR: Душата на една къща

Една от най-красивите забележителности в Стария град на Пловдив е Хиндлияновата къща. Построена е между 1835-1840 година от богатия арменски търговец Степан Хиндлиян. Синята зографисана фасада на двуетажното здание привлича вниманието и до днес. 

По време на Възраждането жилищните сгради показват самочувствието и успехите на собствениците си. И както казва френският писател Александър Дюма-баща – домовете, както и хората, имат душа и лице, в които се отразява тяхната вътрешна същност.

Къщата е ненадмината в художествено-декоративната си украса. Красиви рисунки красят стените и таваните. Тя се простира на площ от 254 квадратни метра. В много от стаите има алафранги – богато изписани ниши с пейзажи и изгледи от големите градове, до които богатият търговец пътува. Освен с архитектура и богата украса, домът на търговеца, изумява и с аромата на рози, на който ухае салона за гости. Парфюмирането на въздуха става чрез вътрешен фонтан, в който постоянно циркулира розова вода.

В 1840 година фамилия Хиндлиян прави няколко нововъведения в жилищното строителство. За първи път във възрожденски дом има баня с постоянно течаща вода и подово отопление. 

"Тя е построена в полуориенталски, полуевропейски стил, но няма нищо общо с турските хамами. На тавана на кухнята, на покрива е монтиран голям варел, в който се събира дъждовна вода. Тя се затопля и е отвежда до банята по тръби, минаващи под мраморния под. По този начин се затопля и самото помещение", казва Мариана Гамизова, екскурзовод към Общински институт "Старинен Пловдив".

Една единствена снимка-портрет в пловдивската къща пази спомена за богатия търговец Степан Хиндлиян, наследник на стара арменска фамилия.

"Тя води началото си от източната част на Армения. С цел да съхранят християнската си вяра наследниците се месят на различни места в Османската империя. В началото на 17-и век Хиндлияновият род стига до пределите на България и се установява в Пловдив, където продължава да се занимава с търговия и производство на зеленчуци, на зърно. Търгува с кожи, с платове, стигна е до Стокхолм, до Венеция, до Александрия", разказва праправнукът на строителя на красивата пловдивска къща Степан Хиндлиян.

Името Хиндлиян е прякор, даден от другите арменци на родоначалника на фамилията, който активно търгува с Индия. Те го наричат Хинци, което в превод означава "индус" или "индиец". По-късно, когато наследници на семейството започват да се местят в различни градове и села на Османската империя, турците ги записват в регистрите като Хиндиуглу означаващо "син на индиеца", а по-късно е добавено и арменското окончание "ян". Така е получено фамилното име Хиндлиян.

"Търговецът Хиндлиян е визионер. Човек с изключително будна и бистра мисъл, качество което се предава поколения нататък. Такъв е и неговият брат Манук, който също е един от първенците на града. Той много активно работи за арменската общност, бил е настоятел в училището и църквата", казва д-р Ахавни Кеворкян, директор на Арменския културно-информационен център в Пловдив. 

В края на 19-и век, както и по време на Първата световна война и малко след това, арменското население в Източна Турция е подложено на жесток терор от страна на властта. Масови кланета и депортация бележат онези времена. Хиляди арменци намират спасение в България. 

През 1915 г. Степан Хиндлиян заедно с цялото си семейство напуска фамилната къща в Пловдив и се мести в друг свой имот. Той предоставя своя дом за убежище на 23 арменски семейства, които бягат от Османската империя. Така красивата къща в Стария град на Пловдив става жилище на около 60 души. Повечето от тях са възрастни и бедни, загубили децата си.

Във фамилия Хиндлиян и до днес се спазва строгата традиция първородният син да носи името Степан. Ако в семейството се роди още едно момче, той е кръщаван Манук. Така споменът за родоначалника Степан Хиндлиян се пази от 17-и век до днес.

Гледайте във видеото целия филм на Миглена Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК