Историите ON AIR: Бузлуджа – блясък и разруха

Над 70 хил. тона бетон, 3000 тона стомана и 40 хиляди тона стъкло са вложени в изграждането на най-големия идеологически монумент на комунизма на Балканите – паметника "Бузлуджа". Издигнат е в географския център на България – връх Хаджи Димитър в Стара планина. Изоставен е през 1990 г.

Оттогава Домът на Българската комунистическа партия, който масово хората оприличават на летяща чиния, се руши. Голяма част от покрива липсва. Дъжд и сняг увреждат конструкцията и мозайките, но сивият бетон на комунистическото НЛО привлича хиляди любители на екстремния "тъмен" туризъм.

Скалистият връх, висок 1441 метра, е достъпен по асфалтов път, но заради климатичните особености на местността през по-голямата част от годината е студен, ветровит и неприветлив. Мъглата допълнително създава усещане за нещо загадъчно и страшно. На всички указателни табели в района пише, че обектът е опасен и затворен за посетители. Това обаче не отказват търсачите на силни усещания, които правят опит да се промъкнат в нея.

"Първият път винаги е много впечатляващо. За момент губиш дъх. Толкова е внушително, изключително впечатляващо! Адреналин има, разбира се", казва арх. Добрин Цветков, член на екипа за опазване и управление на паметника на Бузлуджа.

А когато се озоват вътре... спокойно могат да видят небето. Ламарините от покрива отдавна липсват, а малкото останали са корозирали и едва се крепят. При ветровито време издават зловещи звуци и правят преживяването още по-страховито и напомнящо филм на ужасите. Огромната зала с диаметър 60 метра отдавна е унищожена. Порутени са стълбите и коридорите. Прозорците са счупени. Мозайките са изровени, стените – надраскани с графити.

Масово хората оприличават паметника на летяща чиния. Според архитектурния замисъл обаче той е жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия.

"Идеята за построяването на Дом-паметник на БКП започва да се обсъжда сред ръководството на партията в средата на 50-те години на XX век. През 1959 г. е създаден Национален парк "Бузлуджа", който е трябвало да съхрани красивата природа и спомените за подвига на Хаджи Димитър, Учредителния конгрес на БСДП и за едно сражение на Габровско-севлиевския партизански отряд от зимата на 1943 г.", разказва директорът на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа" д-р Чавдар Ангелов.

За откриването на паметника на Бузлуджа пристигат хиляди активни борци, членове на партията, ударници на социалистическия труд и чуждестранни гости от другите комунистически държави. Монументът става популярна дестинация, но достъпът до него не е лесен. Задължително е посетителите да получат разрешение от дирекцията в Казанлък. Милиционер проверява пропуска още в подножието на монумента и, ако всичко е наред, охрана съпровожда хората до входа.

"Минаваше се по стълбите, където имаше невероятни бронзови пластики. След влизане в сградата посетителите трябваше да оставят връхните си дрехи, чантите и фотоапаратите на гардероб. Много трудно можеха да се правят снимки от случайни хора. А ако речеш да минеш отстрани на паметника, веднага идва милиционер и ти казва: "Я, по-добре се прибирай!", спомня си директорът на Музея на фотографията в Казанлък Стефан Папукчиев.

"Мозайките са единственото нещо, което е останало от украсата на паметника. Действително е имало много хора, които са събирали части не само от мозайката, а и от паметника – било то за спомен или с някакви други цели. Аз лично бях доста изненадан да чуя как дори съвременни художници са ходили да събират тесери, за да правят свои собствени мозайки, което е наистина много странно. Как може един творец да посегне на произведението на друг творец, за да направи своето произведение.", казва гл. ас. д-р Никифор Харалампиев от катедра "Реставрация" на Националната художествена академия.

През последните 30 години Бузлуджа е сцена на социален диалог. В началото е обект на вандализъм от антикомунисти, след това идват любопитните да разгледат разрушеното, а в последно време се появяват и носталгично настроените. Сред тях е и неизвестен 3D-художник, който възстановява образа на Тодор Живков в мозайката.

Най-голямата европейска неправителствена организация за опазване на културното наследство "Европа Ностра" включи социалистическия монумент в списъка на седемте най-известни и застрашени обекти. От години Домът паметник на БКП е и в топ-класацията на най-красивите изоставени места в света.

"Този паметник е много ценен и от германци, и от други хора в Европа, които искат, той да бъде възстановен и опазен", казва заместник-кметът на община Казанлък Лилия Цонкова.

Паметникът е най-впечатляващото материално творение на социализма, казва архитект Дора Иванова основателят на фондация "Проект Бузлуджа". Младата дама завършва с отличие Техническия университет в Берлин, където е защитила дипломна работа на тема "Бузлуджа". Сега арх. Дора Иванова се е заела с мисията да спре разрухата на монумента. Тя е инициатор на множество конференции, изложби, презентации, дискусии и срещи с медиите.

Първият успех е когато интерес към Бузлуджа проявява американската фондация "Гети", която отпуска 185 000 долара. С тези пари е създаден международен екип занимаващ се с Дома паметник на БКП.

"Второто финансиране, с което сме изключително щастливи да работим, отново от фондация "Гети", е за опазването и стабилизирането на мозайките в сградата. То е на стойност от 60 хил. долара. С него миналата година първо събрахме всички камъчета, които бяха изпопадали. Архивирахме ги, съхранихме ги. След това почистихме за пръв път основните пространства на сградата. След което обработихме с екип от 18 реставратори всички мозаечни повърхности. И изградихме навес, защитен навес, който да спира водата и заледяването над мозайките от вътрешния кръг", разказва арх. Дора Иванова.

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.

1 / 16

Бузлуджа – блясък и разруха

Снимка: Bulgaria ON AIR

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК