Историите ON AIR: Данъците - неизбежната реалност

"На този свят нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“. До този извод преди три века стига американският учен, общественик и политик Бенджамин Франклин. В древните общества селяните плащат данък на владетеля. В случай, че не изпълнят това свое задължение, ги грози поробване. Тогава най-разпространеният данък е десятъкът. Една десета от дохода се дава на религиозните и светски водачи. Днес, стотици години по-късно, българите също плащат 10 на сто данък върху доходите.

За първи път налог с такова име в света е въведен във Великобритания на 9 януари 1799 година. Идеята е на министър-председателят Уилям Пит-младши, а целта – да се финансира войната срещу Наполеон с обещанието, че щом победят Франция данъкът ще бъде отменен веднага.

"Още тогава той е прогресивен. И действително се въвежда като временен данък за финансиране на войните с Наполеон. Народът казва, че няма нищо по-постоянно от временното. Действително няколко години по-късно той е отменен, но много скоро след това отново е въведен. И така до днес“. Това разказва проф. д-р Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводния факултет в УНСС.

Данъкът във Великобритания и сега се изчислява по прогресивна скала. Необлагаемият минимум през 2021 година е около 987 паунда на месец. След това следва стръмна скала. Най-ниските доходи, които според правителството са малко над 3862 британки лири на месец се облагат с 20-процентен данък. 40 на сто е ставката за заплати до 12 500 паунда, а над тази сума налогът е 45 процента. За сравнение минималната работна заплата в Обединеното Кралство днес е 1425 британски лири.

И така след като преди повече от 220 години в Лондон измислят данъка върху доходите като механизъм за финансиране на хазната, много бързо нововъведението е възприето в целия свят.

"Щатите също са го въвели рано. Те нямат държава, но имат данък, за да финансират гражданската война. Малко по-късно обаче е обявен за противоконституционен и го отменят. Днес в Европа и в цял свят масово е разпространен така наречения пропорционален данък със скала – колкото по-висок е доходът, толкова по-голямо е облагането“, казва данъчният консултант Валентина Василева.

"В Съединените Щати се налага промяна в Конституцията. Това мисля е 16-ата поправка – 1913 година е ратифицирана, тъй като Конституцията няма разрешение федералното правителство да налага подоходен данък. Сега, това наистина е дълъг процес. Там има голям дебат между това какво могат да правят отделните щати и това, което може да прави федералното правителство. В дебатите се стига до там, че някои от опонентите на въвеждането на подоходния данък казват, че това е отваряне на врата към ада и тръгване по наклонената плоскост“. Това разказва главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

За първи път доходите в България започват да се облагат с прогресивен данък през 1920 година. По време на социализма налогът остава, но разликата в ставките е много малка. През 90-те години скалата, по която се изчислява, става все по-стръмна и с повече етажи. Ставките и начина на облагане се променят всяка година. Така е до 2008 г., когато прогресивното облагане на доходите с 20, 22 и 24 на сто е заменено от наполовина по-ниския 10-процентен налог.

"Тогава всички масово бяха на минимална работна заплата, защото тя беше необлагаема. Така работниците и служителите не плащаха данък, а работодателя спестяваше от осигуровки. Пресичаше се интересът им. С въвеждането на плоския данък беше премахнат необлагаемият минимум и тогава бюджета претърпя загуба. Но тогава можеше да си го позволи, защото целите бяха други. Аз смятам, че към онзи момент това нововъведение изигра ролята си и беше нещо положително“, припомня Людмила Елкова, бивш директор на Дирекция "Данъчна политика“ в Министерство на финансите.

На практика за първи път плоският данък е приложен на британския остров Джърси през 1940 година с въвеждането на единна ставка от 20 процента. Седем годни по-късно Хонг Конг също преминава към този модел, но със значително по-ниско облагане – 15 на сто за всички доходи, като най-бедните хора са освободени от плащането на данъка. Ефектът е поразителен – специалният административен район на Китай се превръща в една от най-бързо развиващите се икономики в света. През 1994 година Естония е първата европейска държава, която се отказва от прогресивното облагане и въвежда единна ставка за всички данъкоплатци от 22 на сто, но оставя необлагаем минимум за хората с ниски доходи. Такава е практиката и във всички останали държави, които прилагат плосък налог. България е уникална със своя модел на данък общ доход. Единствено у нас няма неприкосновени от данъци доходи.

"Необлагаемият минимум чисто теоретично предполага, че осигурява гражданите сума, с която да могат нормално да живеят в рамките на данъчния период. Тоест да им остават пари за храна, дрехи, сметки за ток и вода и някакви забавления. Но при пропорционалния данък не случайно липсва такъв, тъй като преразпределителната функция е намалена. И освен това се очаква, че след като всички плащат една и съща ставка, би трябвало всички да плащат върху всички доходи“, казва директорът на Дирекция "Данъчна и осигурителна методология“ в НАП Росен Иванов.

Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК