Историите ON AIR: Атанасовден - изпращаме зимата, правят се ритуали срещу болести

Всяка година на 18 януари Свети Атанас съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината да прогони зимата. Популярната поговорка за този ден гласи: "Атанас дойде и лятото дойде". В някои селища на Западна България в ранното утро на празника хората излизали по високите могили, за да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. На други места палели огньове и ги прескачали за здраве.

Навремето не на Йордановден, а на Атанасовден мъжете са се събличали по ризи и са се хващали на хоро в снега. Така те показвали, че не се страхуват от студа, както и Свети Атанас не го е страх. Това е и последният ден, в който се пеят песни за любов и женитба, обяснява доц. д-р Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика при БАН.

В българския фолклор, на 17 януари, когато се отбелязва Антонов, всички болести се събират на едно място. А на Атанасовден те тръгват по хората. Затова на празника се правят ритуали за предпазване от зарази и епидемии. Жените замесват питки, които шарят с вилица или дървена хурка, а след това ги намазват с мед. Смисълът на ритуала е Баба Шарка да не боде лицата на децата и да не прави рани.

Шарката е една от най-древните смъртоносни болести векове наред. До откриването на ваксина срещу вариолата от нея умират милиони хора. В края на 18-ти век жертвите на болестта в Европа са по 400 хиляди на година. До 60 от 100 заболели възрастни умират. Смъртността при децата е много по-голяма – над 80 процента. Последният случай на болен от вариола в България е от 1928 година. Страната ни е една от първите в Европа, където опасното заболяване е ликвидирано. Това разказва проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Едва през 1980 година Световната здравна организация обявява, че едрата шарка окончателно е победена в целия свят.

И до сега може да се гадае защо старите българи са правили обреди за побеждаване на болестите именно на Атанасовден. Едната от възможностите се крие в името Атанас, което означава "безсмъртен". А другата – че в четвърти век, когато тогавашният цивилизационен свят е страдал от чумни епидемии е живял Свети Атанасий. Той е роден е през 295 година в столицата на Египет – Александрия. Като малък когато си играел със своите връстници той ритуално ги кръщавал в християнската вяра. А децата, които се отрекли от езичеството, на свой ред го избрали за свой епископ.

Свети Атанасий не е този благ старец, за какъвто често го представят в народните поверия. По скоро е бил кибритлия човек. Много емоционален, когато е ставало дума за вярата, казва доц. д-р Светослав Риболов от Богословския факултет на СУ "Климент Охридски". Според описанията достигнали до нас той е сравнително нисък, мургав, с много дълги коса и брада. Атанасий не е живял спокойно. Пет пъти му се е налагало да бяга от Александрия, дори когато е бил и патриарх там.

Онова, което е интересно за нас тук на Балканите и специално за България е, че Атанасий със сигурност е идвал по нашите земи. Той е бил един от участниците в Сердикийския събор през 343 година.

Целия филм вижте във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК