Азис – различен ли е или подобен?

Коментар на доц. Георги Лозанов относно темите в предаването "Необичайните заподозрени"  на 14 септември по телевизия Bulgaria ON AIR:

Не е въпросът само в това да отдадеш почит на жертвите на Баташкото клане, например, да страдаш за съдбата им и да пазиш паметта им, ако се налага и с цената на митологизации и идеализации. Въпросът е да си солидарен с чуждата болка и когато историята се приближава към теб, когато за злото в нея все още липсват национални консенсуси и трябва лично да го разпознаеш и лично да се преклониш пред жертвите му. Но и повече от това – въпросът е да можеш да се преклониш и пред жертви в името на каузи, които не споделяш и на които дори може сам да се чувстваш жертва. Защото в днешния свят няма по-голяма кауза от човешкия живот и затова отнемането му обезценява всяка кауза.

Такъв, да го наречем модерен, хуманизъм носи инициативата на отец Поало Кортези за почитане на невинните жертви на тоталитарните режими у нас. Тези, които загиват по време на Третото българско царство в годините на Втората световна война – главно евреи от Македония и Беломорието. И тези, които загиват през годините на комунизма, а днес са жертва втори път – на доброволен отказ от памет.

Инициативата на отец Кортези започна на световния ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите режими – 23 август, на която дата през 1939 година е подписано съглашението между Хитлер и Сталин. Искаме ли и можем ли да си представим, ако това съглашение беше оцеляло до края на войната, какво щеше да представлява Европа днес... Но и без съглашение двата режима отнеха милиони невинни човешки животи и в този смисъл съвсем не е случайна и датата, на която завърши инициативата на отец Кортези с реквиема на Моцарт – 9 септември. Нищо, че продължава да има такива, които искат да празнуват на този ден.

Азис е доказаният майстор на скандала у нас – винаги намира начин да звучи като заплаха за ценностите поне на половината от българите. Дълго го правеше, като безцеремонно демонстрираше своята различност – сексуална и етническа, във вкуса, поведението и външния си вид. Настояваше – аз не съм като вас, но вие трябва да ме приемете, защото иначе завинаги ще си останете „българи от старо време”. Напоследък обаче той обърна посланието и настоява – трябва да ме приемете, не защото съм различен, а защото съм същият като вас – такъв вече е и видът ми, и поведението ми, и ценностите ми... Присъствието в клипа му „Позна ли ме?” на Цветана Манева – актриса и дама, емблема на добрия тон – трябва да удостовери промяната.

Целия коментар прочетете в Offnews.