За Дойран и какъв е генетичният произход на българите

Битката при Дойран е една от най-значимите победи на българската армия през Първата световна война. Сраженията край Дойран се водят цели три години, особено жестока е британската атака през септември 1918 година - разказаха в предаването "Операция История"   по Bulgaria ON AIR, Христо Йовчевски и Христо Калистерски от дружесто   традиция Троян.

Облечени в униформи на 34 пехотен троянски полк те представиха различни оръжия от тази битка . Особено кръвопролитни са били ръкопашните схватки, където троянци показват невероятна смелост. Гостите в студиото отдадоха дължимото и на смелостта на британските войници. "Нашата цел не е да възпитаваме във военолюбие. Напротив нека помним войната, за да не допускаме никога повече тя да се повтори" - смята Христо Йовчевски.  

На 15 септември в Троян ще има голяма възстановка на Дойранската епопея във връзка с 100 годишнината от славното сражение. Ще участват най 300 души.Ще бъдат представени отбранителни съоръжение, български и британски униформи и оръжия.  

"Съвременните българи са най -близко до прабългарите или по точно до древните българи, тъй като „прабългари" е научен  термин. Древните българи не са нито тюрки, нито хуни, те нямат генетично нищо общо с средноазиатските тюркски народи. Българите са европеиден народ от западноевразийското пространство - разказа академик Ангел Гълъбов от БАН инициатор на най-мащабното изследване по популационна генетика у нас.  

Интересно, че въпреки пет вековното османско робство съвременните българи на генетично ниво не са близки със съвременните турци.   Със славяни имаме езиково и културно родство, но генетично не сме близки. славянският компонент у нас е много по малък от прабългарския-обобщи академик Гълъбов.  

"Взети са проби от 900 етнически българи. Изследвани са кости останки на траки на 5000 години. Траките сякаш стоят като гени между Запада и Изтока. Траките също като древните българи за европеиден етнос от западноевразийски тип, но съвремените българи все пак са най близки до прабългарите. Прабългарските кости останки които са изследвани са от 8-10 век" - коментира доктора по генетика Десислава Нешева.  

"Генетика не е политика. Това е изследване проведено по най-високите европейски стандарти. Работата по него продължава 8 години.Аз съм аполитична. Нямаш нищо против славянството. Ние сме езиково и културно близки със славянски народи, но генетично сме по -отдалечени от тя" - продължи Десислава Нешева.  

Интересен е факта че съвременните българи са много близки до днешните италианци от Централна Италия, което се обяснява вероятно с пристигането там на прабългарите на Аспаруховия брат Алцек в Италия са запазени много топоними и фамилии с свързани с името българи-сподели доктор Нешева.  

Втора част гледайте тук >>