Защо в един час има 60 минути - причината е на 5000 години

Загадъчно решение отпреди 5000 години определя как броим времето днес

През октомври 1793 г. новосъздадената Френска република започва смел, но неуспешен експеримент: решава да промени самото време.

Революционерите постановяват денят вече да не бъде разделен на 24 часа, а на 10. Всеки час трябвало да има по 100 десетични минути, а всяка минута — по 100 десетични секунди.

Тази нова система била част от по-широк революционен календар, чиято цел била да внесе разумен ред в измерването на времето и същевременно да премахне християнското влияние. 

В него била включена и нова 10-дневна седмица. Скоро започнало преустройване на съществуващите часовници към десетичната система. По кметствата били поставяни десетични часовници, а официалните дейности започнали да се записват по новия календар.

Френският експеримент с десетичното време се проваля бързо

Новата система обаче скоро започнала да създава сериозни затруднения, обяснява Фин Бъридж, научен комуникатор в Royal Museums Greenwich в Лондон — дом на Кралската обсерватория и мястото, където е установено средното гринуичко време.

Преустройването и пренастройването на вече съществуващите часовници се оказало изключително трудно. 

Освен това системата изолирала Франция от съседните държави, а населението в селските райони било силно недоволно, защото денят за почивка вече идвал едва на всеки десети ден. В крайна сметка десетичното време просъществувало във Франция малко повече от година.

Защо денят има 24 часа, а часът — 60 минути

За да разберем защо и днес броим 24 часа в денонощието, 60 минути в часа и 60 секунди в минутата, трябва да се върнем далеч назад — във време преди появата на истинското измерване на времето.

Историята започва с една от най-ранните бройни системи в човешката цивилизация. Именно тя поставя основите на модела, който използваме и до днес, и обяснява защо тази на пръв поглед неудобна система е надживяла цивилизациите, които са я създали, информира "Би Би Си" (BBC).

Основата 60: наследство от шумерите

В началото са шумерите — древен народ, живял в Месопотамия, приблизително на територията на днешен Ирак, между около 5300 и 1940 г. пр.н.е. Те са сред първите цивилизации, които създават градове. 

Освен с множество други изобретения, включително напояването и ралото, на шумерите се приписва и създаването на първата позната писмена система. Част от нея била и числова система, основана на числото 60.

Съществува една популярна теория защо именно 60 е станало основа на тази система. Ако вдигнете ръката си, свиете един пръст и преброите ставите на останалите четири пръста — без палеца — ще получите 12. Ако използвате пръстите на другата ръка, за да отброявате тези групи по 12, ще стигнете до 60.

Това е една от хипотезите защо шумерите са изградили математическата си система върху 60, а не върху 10 — решение, което и днес влияе върху начина, по който измерваме времето.

Писменост, земеделие и нуждата от сметки

Според Мартин Уилис Монро, специалист по клинописните култури на древния Близък изток в Университета на Ню Брънзуик в Канада, развитието на писмените числа било продиктувано от необходимостта да се водят записи за все по-голямата и сложна земеделска система, която поддържала растящите шумерски градове.

Шумерите започнали да използват малки глинени плочки — често с размер на смартфон или дори по-малки — за да отбелязват числа, като отпечатвали знаците в меката глина. По-късно се появили и други пиктографски означения, които постепенно се развили в прочутия шумерски клинопис.

Едва в средата на XIX век тези глинени плочки били открити и започнали да бъдат разчитани. Те показват, че шумерите са използвали различни числови системи, но най-важната за математиката, а впоследствие и за астрономията и измерването на времето, била т.нар. шейсетична система.

Как работи шейсетичната система

Шумерите използвали числото 60 по начин, сходен с този, по който ние днес използваме 10. Когато в десетичната система стигнем до 9, преминаваме на следваща позиция вляво, записваме 1 и добавяме 0 вдясно. 

Според Ерика Месарош, която наскоро защити докторска степен по история на точните науки и античността в Brown University, същият принцип важал и при шейсетичната система: когато се стигнело до 59, вместо да се използва по-голямо число, се преминавало към следващата позиция.

Именно оттук идва наследството на часовете, минутите и секундите — толкова дълбоко вкоренено в ежедневието ни, че промяната му днес вероятно би била почти невъзможна.

Защо числото 60 е толкова удобно

Въпреки привлекателната теория с броенето по ставите на пръстите, няма категорично доказателство защо шумерите са избрали точно 60. 

Според Монро липсват достатъчно ясни свидетелства за произхода на това число, а някои учени дори предполагат, че шейсетичната система може да е предхождала самите шумери.

Предимствата ѝ обаче са очевидни. Числото 60 може да се дели на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20, 30 и 60, без да се използват дроби или десетични числа. За сравнение, 10 се дели без остатък само на 1, 2, 5 и 10.

Това прави системата изключително удобна за практически задачи като счетоводство, събиране на данъци, измерване на ниви или разделяне на земя между наследници. Именно затова, според Месарош, тя е била толкова полезна за ранните общества.

Откъде започва измерването на времето

Няма ясни доказателства, че самите шумери са използвали измерване на времето в съвременния смисъл, макар че такива практики вероятно са съществували в региона още преди първите документирани слънчеви и водни часовници, използвани от вавилонците около 1000 г. пр.н.е., посочва Монро.

Първата цивилизация, за която е известно, че разделя деня на часове, са древните египтяни, обяснява Рита Гаучи, археоастроном от Университета в Базел. Това се вижда в религиозни текстове от около 2500 г. пр.н.е.

Най-ранните известни предмети, свързани с часовете, първоначално се отнасяли до 12-те часа на нощта. 

Това били т.нар. диагонални звездни часовници, открити от вътрешната страна на капаците на ковчези на египетски благородници от периода между около 2100 и 1800 г. пр.н.е.

Снимка: istock