Основни промени в организма ни с настъпването на пролетта

Пролетта провокира сериозна трансформация в организма, който се адаптира към повече светлина, по-високи температури и засилена физическа активност след зимните месеци.

Този процес може да доведе както до енергиен прилив, така и до временна умора или физически дискомфорт.

Влияние върху хормоналния баланс и настроението

Една от най-важните промени в началото на пролетта е увеличаването на дневната светлина.

По-дългият светъл период стимулира синтеза на серотонин – невротрансмитер, свързан с доброто настроение, мотивацията и усещането за жизненост.

Същевременно се регулира продукцията на мелатонин – хормона на съня, който през зимата често е в по-високи нива заради по-кратките дни. Резултатът е постепенно подобрение в настроението и повишена активност. При някои хора обаче адаптацията не е мигновена.

Пролетна умора – мит или реалност

Макар и да не е официална диагноза, пролетната умора е реално състояние, причинено от изчерпаните през зимата витаминни запаси и забавения метаболизъм.

Преходът към активен режим и недостигът на витамин D, B и желязо водят до слабост.

Допълнителен фактор е адаптацията на кръвоносните съдове към затоплянето, което може да причини ниско кръвно и замайване.

Имунна система и сезонни алергии

Пролетта е сезонът на цъфтежа – и на полените. За хората с алергична предразположеност това означава активиране на имунната система и поява на симптоми като кихане, сълзене на очите, запушен или течащ нос.

Имунната система реагира на безвредни частици като на заплаха, което води до освобождаване на хистамин и възпалителна реакция.

Освен алергиите, преходните температури могат да повишат риска от вирусни инфекции.

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: freepik