Невидимият враг на Луната – хиляди удари всяка година

Луната е без въздух, без време и без вятър, но повърхността ѝ е под непрестанна атака от нещо далеч по-опасно от всяка земна буря. 

Това е непрекъснат "потоп" от микрометеороиди - миниатюрни късчета скала и метал, движещи се със скорости до 70 километра в секунда.

На Земята тези частици изгарят в атмосферата, но на Луната всяка една достига повърхността.

Ново проучване на изследователи, ръководени от Даниел Ягаломи, за първи път определи мащаба на тази заплаха за бъдеща лунна база, част от програмата Artemis на НАСА.

Чрез прилагане на модел за разпределение на метеороиди, учените са изчислили колко често един лунен модул с размерите на Международната космическа станция би бил поразен от тези микроскопични частици.

Резултатите са наистина тревожни: между 15 000 и 23 000 удара годишно от частици с маса от една милионна част от грама до 10 грама.

Въпреки че повечето от тях са микроскопични, те не са безобидни - дори частица с маса едва 1 микрограм може да пробие металната обшивка, оставяйки миниатюрни кратери и потенциално нанасяйки щети на оборудването.

Луната няма атмосфера, която да спре или изпари тези фрагменти - всеки един от тях се сблъсква с повърхността с хиперзвукова скорост.

Интензитетът на "бомбардировката" варира в зависимост от региона.

Изчисленията показват, че най-ниските нива са на лунните полюси, докато най-високите са на географските дължини, постоянно обърнати към Земята, като разликата между регионите достига коефициент 1,6.

Това е обнадеждаваща новина за НАСА, тъй като планираната база по програмата Artemis ще се намира близо до южния полюс - зона с по-нисък риск.

Неравномерното разпределение на метеороидния поток се дължи на особеностите на лунната орбита и на факта, че Земята частично защитава някои области от метеорни рояци.

Четете повече в megavselena.bg

Снимка: Freepik