Кръстовден: Вярвания, обичаи и значението на празника на 14 септември

Кръстовден е един от най-значимите празници в православния календар и се отбелязва на 14 септември. На този ден църквата почита Въздвижението на Светия кръст Господен – според преданието именно тогава е бил намерен истинският кръст, на който е разпнат Христос.

Празникът е известен и с редица народни вярвания и обичаи, които са се предавали през поколенията и са дълбоко свързани с християнската символика на кръста. Какви са главните поверия за Кръстовден?

Вярвания за здраве и закрила

Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила. Хората са я пазели през цялата година и са я използвали за лек срещу болести и уплаха.

Съществувало е поверие, че ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло. 

Денят на големия кръст

В народната традиция Кръстовден е известен още като Ден на големия кръст. Смятало се е, че от този ден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята "се кръсти" и хората отбелязват своеобразна граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден се започвали есенните селскостопански дейности – оране, сеитба и прибиране на реколтата. 

Гадание за времето

Според народните вярвания, времето на Кръстовден предсказва каква ще бъде есента. Ако е слънчево и ясно, се очаква топла и благодатна есен. Дъждът на този ден се смятал за благословия за плодородие, а силният вятър предвещавал студена и сурова зима.

Пост и пречистване

На 14 септември църквата е установила строг пост, който се нарича "кръстовденски пост". Според вярванията, ако човек пости в този ден и се помоли искрено, ще получи здраве и душевно спокойствие. Много хора са вярвали, че именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.

Четете повече в az-jenata.bg

Снимка: Freepik