Как мозъкът контролира имунната система?

Усещане за глад, дори при пълен стомах, може да промени състава на имунните клетки в кръвта. Това означава, че мозъкът – и по-специално неговото възприятие за енергийното състояние на тялото – играе ключова роля в имунната регулация.

С помощта на генетични инструменти учените изкуствено активират невроните, които се свързват с усещането за глад при вече постигнато състояние на ситост. Това отключва интензивно поведение, насочено към търсене на храна.

Изкуствената активация на "невроните на глада" води до значително понижаване на нивата на моноцитите, които са отговорни за първичната имунна защита и за регулиране на възпалението. Обратният ефект също се наблюдава: когато се активират невроните, отговарящи за ситостта (POMC неврони), нивата на моноцитите се възстановяват до почти нормални стойности, дори в отсъствие на прием на храна.

Тези резултати ясно показват, че невронното възприятие за глад или ситост само по себе си е способно да промени имунния профил на организма, без реална промяна в хранителния статус.

Мозъкът може да "убеди" черния дроб, че има недостиг на енергия

Оказва се, че когато мозъкът "реши", че тялото е гладно, това не само влияе на поведението, но и може да засегне работата на имунната система. Мозъкът може да "убеди" черния дроб, че има недостиг на енергия, дори когато всъщност в организма има достатъчно хранителни вещества. 

Изследователите също така са установили, че сигналите за глад повишават нивото на хормона на стреса. Това показва, че начинът, по който мозъкът реагира на стрес и глад, е гъвкав и може да се приспособява според ситуацията – колкото по-интензивен е стресът или недостигът, толкова по-силен е ефектът върху тялото.

Четете повече в puls.bg

Снимка: Pexels