Лечебните свойства на мурсалския чай

Чаят е чудесен метод да се стоплим през зимния период, а полезните свойства, които съдържат различните видове, са голям бонус. Мурсалският или пиринският чай (лат. Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, достигащо 50 см.

Цветовете му са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Цъфти от юни до юли.

У нас се среща из скалисти места до около 2000 м надморска височина, предимно из планините на Южна България. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланински чай.

Действие и приложение

Мурсалският чай съдържа голямо количество антиоксиданти. Има тонизиращо, укрепващо и антианемично действие. Понижава кръвното налягане и съответно понижава риска от сърдечно-съдови инциденти. 

Пиринският чай е изключително популярен на Балканите и се използва най-често през есенно-зимния период при настинки, грип и други вируси. Запарката от надземните части на Sideritis Scardica се използва главно като отхрачващо средство за лечение на бронхит и бронхиална астма, настинка, белодробен емфизем и ангина пекторис. 

Препоръчва се от лекарите като много успешно лечебно средство за чернодробни и бъбречни заболявания. Съдържа желязо, мед, кобалт, цинк, калий, магнезий, натрий и още полезни елементи. В резултат на дългогодишни изследвания е установено, че местните хора, които пият този чай, почти не страдат от бъбреци и нямат камъни в тях.

Начин на употреба

Мурсалският чай се приема предимно като чай. 3 супени лъжици от билката се запарват с 600 мл вряща вода за 10 минути. Пие се топъл, 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.

Химичен състав

Билката съдържа танини, етерични масла, флавоноиди, антиоксиданти и над 22 микро- и макроелементи и минерали, сред които натрий, калий, калций, магнезий, цинк, фосфор, силиций, кобалт, мед, желязо, селен, сяра.

Четете повече в puls.bg.

Снимка: Pexels