Баба Марта и Сирни Заговезни - връзваме си мартеници, искаме и даваме прошка

На 1 март подаряваме мартеници на своите близки по една мартеница - за здраве и сила през годината. Според българската традиция на 1 март започва новата стопанска година. На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

В народната традиция пролетта идва с Баба Марта. Нейният двойствен образ – ту весел, ту сърдит – представя женското начало, което ражда живота, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

На 1 март е прието най-възрастната жена да почисти дома преди изгрев, да простре навън червена тъкан, за да зарадва Баба Марта и да предизвика нейната благосклонност към къщата и нейните обитатели. На децата и младите булки се връзват усуканите бели и червени конци – мартеници. Те трябва да излязат непременно навън, за да ги види Баба Марта, защото иначе ще я разгневят.

Днес отбелязваме и Сирни Заговезни. Седем седмици преди Възкресение Христово и ден преди началото на Великия пост, е Неделя на Всеопрощението. По време на богослуженията църковните текстове призовават християните да простят и да поискат прошка. 

Денят е известен и като Сирни Заговезни и на него се спазват различни обреди и обичаи. Трапезата е без месо и семейни събирания са част от обредността на празника.  В православната традиция взаимното опрощение е най-важно за днешната Сиропустна Неделя, преди началото на Великия пост.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК