Разделителната линия между държавата, и хората с увреждания( като децата под 18 г. и над 18 г. възраст), е видима за всеки в държавата. Все пак бяха направени няколко непоследователни и ограничени опити за променяне на законодателната уредба, касаеща хората с увреждания. Това е много лошо отношение на държавата спрямо хората с увреждания и техният тежък начин на живот, в едно демократично общество. Тази законодателна уредба засягаща хората с увреждания не успяваше до днес да се справи с проблемите на хората с увреждания, и няма признаци, че изведнъж ще придобие способност да се справи с проблемите в близкото бъдеще. Мащабът на проблемите, пред които ежедневно се изправят хората с увреждания, и нуждата да се подобри законодателната уредба, означава, че една частична и безразборна реформа вече не е достатъчна. Политиците, които нямат желание да се изправят лице в лице с безспорните факти, както и най- вече със социалната несправедливост спрямо хората с увреждания. Въпреки, че много не се говори политически за съществено подобряване живота на хората с увреждания, на практика също малко е постигнато. Главният проблем си остава, че очакванията на хората с увреждания за по-добър живот, не ще се осъществят. Сигнализирай за неуместен коментар