Данък "свръхпечалба": Удря ли държавата по бизнеса и ще поскъпнат ли банковите лихви?

Държавата търси повече пари, но големият въпрос вече не е откъде ще ги вземе, а каква цена ще плати икономиката за тях.

Бюджет 2027 още не е влязъл в истинския политически сблъсък, а данъчният пакет около него вече очертава нова философия – повече приходи не чрез общо повишаване на данъците, а чрез целево облагане там, където държавата вижда прекалено големи печалби.

Какво е "свръхпечалба"

Точно тук започва спорът. Защото "свръхпечалба" звучи убедително политически, но е далеч по-трудно понятие икономически.

Ако една банка, търговска верига или телеком печели значително повече от преди, това резултат от кризата ли е, от пазарна концентрация, или просто от успешен бизнес. И ако държавата вземе 33% от печалбата над определено равнище, кой в крайна сметка ще плати сметката – компанията, акционерът или клиентът чрез по-високи цени, такси и лихви.

Още по-видимо е противоречието при горивата. Цената на петрола е нестабилна, геополитическият риск влиза директно в цената на колонката, държавата компенсира част от хората за поскъпването, КЗК проверява как се формират цените на бензина и дизела.

Стратегия или кърпене на бюджета

Така дебатът вече е по-голям от един данък и по-голям от един бюджет. Става дума за границата между справедливото облагане и наказването на печалбата, между защитата на потребителя и прехвърлянето на новата данъчна тежест върху него. И най-вече – дали държавата има дългосрочна икономическа стратегия, или просто търси достатъчно приходи, за да затвори една все по-трудна бюджетна сметка.

Данък "свръхпечалба за банките" – ще повиши ли лихвите и какви данъчни промени предлага властта? Коментар в ефира на "Директно" на журналиста и водещ на Money.bg Петър Илиев.