Бюджет 2026: Първият голям тест за властта или отлагане на сметката?

Тази седмица българската политика се събра в една дума: бюджет. Не просто таблица с приходи и разходи, а първият голям тест за властта - дали може да управлява държавата, без да я вкарва в нова спирала на дълг, дефицит и политически оправдания.

Правителството на Румен Радев представи проектобюджет за 2026 г. с дефицит от 5,7% от БВП. Именно тук започва големият политически сблъсък: управляващите твърдят, че лекуват наследен проблем, а опозицията вижда не лечение, а отлагане на сметката.

ГЕРБ атакува бюджета с тежки исторически сравнения, включително с управлението на Жан Виденов, а "Демократична България" поиска проектът да бъде оттеглен и преработен с дефицит до 3%.

Сблъсък на управленски философии

Това вече не е спор само за числа. Това е спор за философията на властта: може ли държавата да обещава повече, отколкото реално събира, може ли социалната политика да се прави през нов дълг, и колко дълго политиците могат да наричат "стабилизация" онова, което за гражданите изглежда като ново задлъжняване.

Още по-същественото е, че кабинетът сам признава трудността на ситуацията. Радев заяви, че най-голямото предизвикателство не е само дефицитът, а философията на нарастващи разходи за сметка на дългове. 

Така в края на юни България влиза в нова фаза. След изборите и след формирането на властта вече няма място за общи обещания.

Започва разговорът за цената. За цената на пенсиите, заплатите, администрацията, инвестициите, дълга, дефицита и политическата смелост. 

Анализ на всичко това в студиото на "Директно" със Светлин Тачев от социологическа агенция "Мяра" и преподавателя и комуникационен експерт доц. Александър Христов.