Близкият изток влиза в най-напрегнатия си момент от десетилетия

Това, което доскоро изглеждаше като поредната ескалация между регионални врагове, днес вече носи всички белези на голяма война.

Близкият изток отново е в точката, в която историята ускорява. Но този път не става дума за поредна размяна на удари или за ограничена операция с ясно дефинирани цели. 

Ударът, който промени уравнението

След удара, при който беше елиминиран върховният лидер Аятолах Али Хаменей, регионът навлезе в нова фаза. Дългогодишната война чрез посредници приключи.

Това, което виждаме днес, не е просто военна ескалация. Това е стратегически сблъсък за архитектурата на сигурността в целия регион. 

Защо Иран не може да отстъпи

Иран не може да си позволи да изглежда слаб след такъв удар. Израел не може да си позволи Иран да запази военния си капацитет. А Съединените щати са притиснати между желанието да ограничат конфликта и риска да бъдат въвлечени в пълномащабна война.

Включването на "Хизбула" и напрежението около Кипър, както и военната активност на Гърция, показват нещо по-дълбоко: конфликтът вече не е географски ограничен. Той започва да преначертава стратегическите линии от Ливан до Източното Средиземноморие и Персийския залив. 

Когато държави от ЕС и НАТО започнат да подсилват отбраната си не символично, а реално, това означава, че рискът е излязъл извън теоретичните анализи.

Разпадането на старото равновесие

Десетилетия наред регионът живееше в крехко равновесие – удари под прага на голямата война, внимателно дозирана агресия, контролирана ескалация. Днес този праг е преминат.

И така въпросът вече не е дали конфликтът е сериозен, а дали има изход, преди логиката на ответния удар да се превърне в спирала без край.

След изстреляните дронове към британски военни бази в Кипър - коментар от журналиста от "Журито" Георги Донков, който е живял и практикувал повече от десет години на острова.

Анализ на ескалацията в ефира на "Директно" и с военния експерт Ивайло Иванов и журналистът и международен анализатор Руслан Трад.