Анеси Абел: Играя добре, защото хората ме обичат

Как се стигна до твоя трансфер в България и конкретно в Черноморец? Съжаляваш ли, че избра това?
Успях да дойда в България, защото имах отворен договор с Оксер. Това, че бях свободен агент, много улесни пристигането ми тук и Оксер не ме спираха. Мениджърът ми предложи да премина тук, защото според него отборът е добър. И не се излъгах. Дойдох с удоволствие, защото имах желание да видя футбол, различен от този във Франция. Не се поколебах при избора си, защото Черноморец Бургас е отбор, който играе добър футбол. Играя добре тук, защото хората ме обичат, любезни са с мен. Въобще не съжалявам, че направих такъв избор, защото това е един добър български отбор.

Лесно ли се адаптира?

Нямам кой знае какви проблеми, а и за мен не е толкова трудно, защото хората са любезни с мен, а плюс това има още двама французи – Жереми и Жужу. Те ми помогнаха да навляза по-бързо в работата, и за аклиматизацията. Така за мен не е толкова трудно да се впиша и свикна.

Как ти се струват хората тук? Кой ти помага най-много?
Трудно е да обобщавам и преценявам хората тук. За мен е нормално и обичайно по френски маниер сутрин когато дойда да кажа „Добро утро, добър ден”. Ако някой не ми отговори, това е негова преценка и поведение. Това не дава представа за всички. Но като цяло всички са много любезни с мен и не ми е толкова трудно тук. Най-много ми помагат и ме напътстват  Жереми и Жужу. Защото те са французи, дошли преди мен. Дават ми съвети от време на време, какво и как да направя.

Понася ли ти храната и кое е любимото ти ястие?
Нямам проблем с храната, защото тази тук ми напомня на тази в Мадагаскар. Има много ориз, тестени изделия и доста други неща. Много ми харесва кухнята тук. Малко по-различна е от френската, но това не ми пречи и не променя нищо. Предпочитани от мен са оризът и тестените неща с месо или пиле.

Трудно ли е да си футболист в друга държава? Какво ти липсва най-много, когато си тук?
Това, което ми липсва най-много е това компанията ми в Оксер, да се забавляваме, излизанията вечер. Нормално обичам да се забавлявам , но тук в България излизам по-рядко, защото не познавам много хора. Хората тук са по-затворени в себе си и живеят по свой начин. Най-много ми липсва компанията и близките от Франция, времето с тях.

Юноша си на Оксер? Разкажи ни за Френското първенство и за работата ти с легендата Ги Ру.

Когато бях в Оксер, Ги Ру много ми помогна да повиша нивото си във футбола, на играта. Той много ме обичаше и много ми помагаше. Това бе много добре за мен, защото бях на 18 години, а той ми помогна да се усъвършенствам на тази възраст. От него взех и удоволствието от играта в тази последна година в Оксер.

Голяма ли е разликата между Френското и Българското първенство?
Разликата между Френското и Българското първенство е, че във Франция футболът се играе с повече тактика, много техника, и се спазват правилата на терена. Защото това са малки детайли от играта, които ти печелят уважението на хората. Ако тук нарушиш правилата, губиш и респекта. Във Франция има много техника, много подавания, много движение, много пасове и топки в дълбочина, и отново и отново. Това може би е разликата между Франция, Оксер и тук.

Разкажи ни някоя интересна история от футболната ти кариера?
Когато бях на 16 години спечелих Френското първенство с Оксер. Със съотборниците ми успяхме да станем шампиони за 2006. Това е прекрасен спомен за мен, защото за първи път спечелих, въпреки че с по-малката възраст бяхме загубили във финалната фаза от Мец с 1:3. Това е моята „малка” история.

Какво ни липсва тук? Какво трябва да се промени във футбола?
Според мен това, което липсва на България във футбола е повече тичане и пасове, движение, повече предварителна подготовка и информация. Не само моментната форма е водеща, трябва да се усъвършенстваме и в техника и удари, и заключителната фаза пред гола.

Какво мислиш за Черноморец? На кое място виждаш отбора в края на първенството?
За мен Черноморец е един от големите клубове в България. Не съжалявам, че дойдох тук това е отбор, който играе добър футбол, отбор с много характер и който иска да печели, а плюс това този тим е играл в Купата на УЕФА  преди две години. Това е голям отбор.

Може ли да спечели Шампионската титла?
Разбира се, че сме способни на спечелим Купата. Това е една цел, която преследва всеки. Убеден съм, че ние можем да спечелим Купата на България! Още повече след резултата в първия кръг. Ако не допускаме грешки, можем да спечелим!

Какви са амбициите ти ? В кой отбор искаш да отидеш?
Личната ми амбиция и цел е да спечеля нещо с екипа на Черноморец. Защо не Купата на България или Шампионата?! Ще дам максималното от мен за това. Ще давам всичко във всеки мач, във всеки момент. Моята цел е да отнеса у дома  нещо в края на годината било то купата или да станем шампиони. Това е.

*Анеси Абел е роден на 13 март 1990 година в Мадагаскар. Висок е 178 сантиметра, играе като нападател. Преди Черноморец професионалната му кариера е изцяло свързана с Оксер. Привлечен е в клуба на 13 – годишна възраст. Три последователни сезона носи екипа на втория отбор на френския тим. До това лято, когато акостира в Бургас. За 12-сет мача в България, Анеси успя да вкара 6 гола за първенство и 1 в турнира за Купата.