МВФ иска нов фонд за ликвидна подкрепа за Босна и Херцеговина

МВФ иска създаването на нов фонд, който да осигурява извънредната ликвидна подкрепа (ELA) в Босна и Херцеговина, пише Centralbanking.com.

Екипът предлага създаването на фонд за финансова стабилност, който може да осигурява ликвидна подкрепа на изпитващи затруднения, но платежоспособни банки – нещо, което споразумението за валутния борд забранява на централната банка.

МВФ призовава за създаване на фонд за финансова стабилност в Босна И Херцеговина с възможност да предоставя извънредна ликвидна подкрепа (ELA) за изпаднали в затруднениe банки. Това е начин да се заобиколят ограниченията на споразумението за валутния борд, следвани от Cентралната банка.

В доклад, публикуван на 9 юли, във връзка с оценката на стабилността на финансовата система, МВФ предупреждава, че „важни елементи на мрежата за финансова сигурност или липсват или не са адекватно развити”, включително възможността за предоставяне на извънредна ликвидна подкрепа за платежоспособни банки.

Според споразумението за валутния борд Централната банка на Босна И Херцеговина гарантира, че местните валутни задължения са напълно покрити с конвертируеми чуждестранни активи. Като следствие от това банката запазва фиксиран валутен курс спрямо еврото.

Действията на Централната банка са ограничени по много начини. В частност правната рамка постановява, че Централната банка „няма да извършва операции на паричния пазар, включващи ценни книжа, от какъвто и да е вид”. Тази клауза изключва предоставянето на извънредна ликвидна подкрепа.

В своя доклад МВФ се застъпва за създаването на фонд за финансова стабилност, който да бъде управляван от агенцията за гарантиране на влоговете и който да предоставя „открита помощ за банките” в случай на системна криза. МВФ призовава фондът да бъде разработен по такъв начин, че да функционира като защитен механизъм и да е в състояние да предоставя „много ограничена ликвидна подкрепа за платежоспособни банки в случай на остра ликвидна криза”, само тогава обаче, когато всички други възможности са изчерпани.

Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джон Хопкинс, изрази опасения по отношение на предложенията, отбелязвайки, че „МВФ, може би, просто създава нова институция, която ще насърчава лошото поведение и нестабилността в банковата система на Босна и Херцеговина”.

Той посочва, че липсата на възможност Централната банка да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция (LLR) e бил „първосигнален аргумент” срещу въвеждането на валутен борд (CBS).”Като следствие от него се внушава, че банковите системи в страни с валутни бордове са уязвими по отношение на ликвидни проблеми. Тази реакция идва от неинформирани страни”, коментира Ханке.

Върховенството на закона

Ханке, който беше съветник на американското правителство, когато Босна и Херцеговина въведе валутен борд през 1997, отбелязва, че забраната от страна на  ортодоксалните валутни бордове за използването на подобни инструменти е нещо хубаво, а не нещо лошо.

„Фалитите на банки в страни с валутен борд са много по-редки и по-малко болезнени в сравнение с тези в страни с централни банки, които могат да изпълняват функцията на кредитор от последна инстанция (LLR).Това е резултат от моралната опасност, създавана от наличието на LLR. Да, LLR може да насърчи „лошото поведение”, особено в страни като Босна и Херцеговина, където върховенството на закона е слабо”, пояснява той.

„След като казах това, финансовата администрация, не централните банки, в страни с валутни бордове, може да изпълнява функцията на LLR с акумулираните си фискални резерви, и те го правят. Просто погледнете Хонконг. Но имайте предвид – има голяма разлика между Хонконг, където върховенството на закона е силно и Босна и Херцеговина,” посочва Ханке.

Според МВФ банките трябва да използват междубанковия пазар, както и финансиране от страна на банките майки или дори техните собствени резерви, преди да се обърнат към фонда за извънредна ликвидна подкрепа. Друго предложение на МВФ е централната банка да използва собствените си изисквания за капиталова адекватност за тези цели, като ги направи по-гъвкави в периоди на криза.  

Всеки фонд за извънредна ликвидна подкрепа трябва да бъде съпътстван от „подобрен механизъм за проследяване и надзор”, за да бъде намалена моралната опасност, се казва още в доклада. Съответната банкова агенция ще има правомощията да предприема принудителни действия, ако и когато е необходимо.

„Уместни инструменти за интервенция и осигуряване на временна и ограничена извънредна ликвидност – в рамките на споразумението за валутния борд – ще са ключовите механизми за оздравяването на изпаднали в затруднения банки, както и за осигуряване на ликвидност на платежоспособни, но неликвидни банки”, се казва още в доклада.

Превод: Георги Стоянов