Може ли Гърция да приеме долара?

Какво ще стане, ако еврозоната покаже вратата на Гърция? Има мнения, че създаването на нов валутен режим в Гърция би пълен с проблеми. Докато практическите, технически проблеми биха могли да са сравнително малки, политическите биха били опасни. Коментар на професора по приложна икономика в университета Джонс Хопкинс, Стив Ханке.

Може ли Гърция да приеме долара?
От проф. Стив Ханке
Публикувано тук на 12 юли 2015

Всъщност, България, а не зелените пари е по-добър валутен модел след Грексит

Какво ще стане, ако еврозоната покаже вратата на Гърция? Има мнения, че създаването на нов валутен режим в Гърция би пълен с проблеми. Докато практическите, технически проблеми биха могли да са сравнително малки, политическите биха били опасни.

Въпросът, който често чувал е горе-долу следният: ако Гърция бъде принудена за излезе от Еврозоната, не може ли да последва черногорския, еквадорския или българския модел на успешни промени на валутните режими? След като съм участвал в проекта и изпълнението на тези промени, мога да отговарям за детайли, в които съм бил включен.

Черна гора – Черна гора използва еврото, без да е официален член на Еврозоната. Така избягва моралните рискове \разбирайте: евентуално лошо поведение в гръцки стил\.

Възможността на Черна гора за смяна на валутния режим бе поднесена от Слободан Милошевич през януари 1992. Тогава в Югославия започна хиперинфлация. Тя достигна своя пик през януари 1994, когато официалното месечнно ниво скочи до 313 милиона процента. За сравнение в най-лошия месец на инфлация във Ваймарска Германия през 1922-23г хиперинфлацията беше опустошителна и цените скочиха само с 32 400 процента. Дълго време преди НАТО да удари Белград през 1999 валутната лудост на Милошевич беше унищожила икономиката на Югославия.

През 1999 Черна гора все още бе част от Югославия, а официалната й валута бе дискредитираният югославски динар. Могъщата германска марка обаче бе неофициалната валута в страната.

Президентът на Черна гора, Мило Джуканович знаеше, че германската марка е неговият коз. Ако Черна гора официално приемеше марката, тя не само че щеше да възстанови стабилността в икономиката, но и щеше да подготви пътя за установяване на суверенитет на страната. На 2 ноември 1999 той обяви твърдо, че Черна гора официално приема германската марка за национална валута. Това беше първата стъпка на Черна гора към отделяне – стъпка, подкрепена от САЩ и техните съюзници.

Черногорската икономика се незабавно се стабилизира и започна устойчив ръст с намаляващата инфлация. Не беше изненада, когато през май 2006 избирателите дадоха колективен отказ на съюза на страната си със Сърбия. И на 15 март 2007 Черна гора подписа договор за стабилизиране и присъединяване към ЕС, първата стъпка към членството в Европейския съюз. После, на 17 декември 2010 Черна гора получи съобщение, че става кандидат за член на ЕС. Когато завърши процеса на присъединяване Черна гора ще влезе в ЕС с евро в ръцете. Черна гора бе евроизирана икономика от самото начало.

Докато политическите ветрове бяха в полза на черногорското решение за приемане на германската марка и накрая еврото, политическите препятствия от Брюксел и Франкфурт за такава промяна в Гърция биха били огромни.

Можете ли да си представите президентът Обама да се обади на премиера Ципрас, за да му потвърди, че САЩ подкрепят доларизацията на Гърция?

Еквадор – Еквадор използва щатския долар, без страната да е част от системата на Федералния резерв. Еквадор представлява чудесен пример за страна, която не бе в състояние да наложи ред и да опази стойността на валутата си, сукрето. Еквадорското сукре се търгуваше на нива от 6 825 за долар в края на 1998, а в края на 1999 курсът сукре-долар стигна 20 243. В първата седмица на януари 2000 сукрето скочи  до 28 000 за долар.

При тези валутни проблеми президентът Джамил Мануад  обяви на 9 януари 2000, че Еквадор ще изостави сукрето и официално ще доларизира икономиката. Президентът Бил Клинтън и тогавашният министър на финансите Лари Самърс подкрепиха Мануад по телефона. Подкрепата и доверието дойдоха незабавно. На 11 януари – дори още преди началото на доларизацията – централната банка намали лихвата \rediscount rate\ от 200 процента годишно на 20 процента. На 29 февруари еквадорският конгрес прие т.нар. Ley Trolebus, закон, предвиждащ доларизацията на икономиката.  Той влезе в сила на 13 март и след преходен период, в който доларът замести сукрето, Еквадор стана най-многолюдната доларизирана икономика в света. И доларизацията остава и до ден днешен много популярна – повечето еквадорци, 85% все още я подкрепят.

Трудно е а видим как Гърция би могла да последва Еквадор. Можете ли да си представите как президентът Барак Обама се обажда на премиера Ципрас, за да му каже, че САЩ подкрепят гръцката доларизация?

Системата на валутния борд потуши инфлацията незабавно, въведе стабилност и остава институцията с най-високо доверие в България.

България – България има собствена валута, лев. Това е клонинг на еврото. Затова България е част от единната валутна територия заедно с Еврозоната, без да е официален член на Европейския валутен съюз. Вследствие на това не е изправена пред моралните проблеми на Еврозоната. Наистина, България трябва да въвежда дисциплина, защото правителството не може да отиде при Европейската централна банка или в случая - Българската национална банка, и да вземе заем.

Не е учудващо, че България изпълнява затегната фискална дисциплина и съотношението й дълг към БВП е едно от най-ниските в ЕС, 29%.

През 1997 България бе в хватката на хиперинфлацията, която достигна своя пик през февруари, с месечно ниво от 142%. За да спре хиперинфлацията, България въведе валутен борд на 1 юли 1997. Според правилата на валутния борд българският лев стана свободно конвертируем при фискиран курс, обвързан с германската марка и бе изцяло подкрепен от резервите на германската марка. В следствие на това българският лев стана клонинг на германската марка \сега евро\.

Системата на валутен борд в България бе подкрепена от САЩ и Германия. Включи се и Международният валутен фонд. Системата на валутен борд незабавно спря хиперинфлацията, възстанови стабилността и остава институцията с най-високо доверие в България.

В случай на Грексит, най-добрият възможен избор на Гърция да въведе стабилна валутна и фискална дисциплина би било да направи като своите балкански съседи на север и запад и да въведе валутен борд, който да емитира драхми, клонинги на еврото. Гърция ще остане в единната валутна зона с еврото, без проблемите на моралния риск, свързани с официалното членство в Еврозоната. Външните политически препятствия, които биха придружавали черногорската или еквадорската опция биха намалели. Главните политически проблеми биха били вътрешни, защото драхмата, емитирана от валутен борд би изисквала фискална дисциплина от Гърция.

Публикува се със знанието на автора. Превод Силвия Грозева.
Четете още независими анализи и коментари в Блог.