Турско-гръцките отношения при Сириза - Инанч

От Барчин Инанч, в-к Хюриет

Публикувано на 5 февруари 2015

Предполагам, че големите усмивки, които са се появили на лицата на мнозина турци след изборната победа на Сириза ще замръзнат, когато научат, че Алексис Ципрас е създал коалиция с дясната Партия на независимите гърци. Нещо повече, първото, което лидерът на независимите гърци Панос Каменос направи като нов министър на отбраната на Атина бе да възкреси старото напрежение с Турция.

Първият акт на Каменос като министър бе да вдигне пара пред група егейски островчета, които едва не доведоха до война Анкара и Атина през 1996. Това действие бе оправдано от говорителя на партията като акт на патриотизъм, “в чест на тези, които загинаха тук. Никой не го е правил в последните 19 години.”

Интересно, броят на тези, които усетиха действията на Каменос като леден душ бе значителен в Турция. По ирония победата на Сириза предизвика вълна от ентусиазъм не само сред привържениците на левицата, (които и да са те), но и в цялото турско политическо пространство.

Успехът има много бащи, но провалът е сираче. Да се асоциира Сириза с турската основна опозиционна Републиканска народна партия (CHP) е достатъчно абсурдно, но какво да кажем за твърденията, които сме чували - за паралели с управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP)?

Досега единствената прилика, която има между тях е фактът, че и Сириза, и AKP се появиха най-напред като победители не заради достойнствата си, а защото обществеността бе силно недоволна от некомпетентността на традиционните партии, чиито грешки трябваше да плащат на висока цена.

Но оставяйки настрана различията или приликите, след като еуфорията отмине, ще се изправим срещу суровата действителност. Когато става дума за турско-гръцките отношения, сигналите засега за противоречиви.

Това, което Каменос направи не бе добър знак за начало. Неговото пътуване предизвика напрежение както във въздуха, така и в морето, което очевидно не е добре преди туристическия сезон, когато хиляди турци ще тръгнат към гръцките острови на почивка.

Може би в това се крие решението на въпроса. Някой може да си помисли, че понеже новият министър-председател ще бъде зает с преформулирането на отношенията на Гърция с ЕС, което предизвиква обтягане на отношенията с много европейски столици, последното нещо, което би искал е криза с Турция. Но в каква степен Алексис Ципрас ще бъде в състояние да създаде баланс с коалиционния си партньор по въпроса за Турция предстои да видим.

Важно е, че Ципрас се срещна с представителите на кипърските турци, но мнозина твърдят, че неговата реторика не се е различавала от тази на всеки друг министър-председател. Но би било грешка да се спекулира, че визията на Ципрас за Турция се основава само на първото му посещение в Кипър, защото има тенденция в Гърция в последното десетиление да се отделя кипърския проблем от турско-гръцките отношения.

Гръцките колеги посочват факта, че новият външен министър на страната, Никос Коциас, бивш съветник на Георгиус Папандреу, когато беше външен министър, знае много за Турция. Това би било позитивен фактор. Но всичко зависи от това дали Ципрас наистина иска да напредне с отношенията с Турция. Дали иска всички аспекти на отношенията да продължават да просперират, запазвайки замразени някои проблеми? Или ще се осмели да отвори вратата на хладилника? Очевидно това ще зависи също от начина, по който се отнесе към по-непосредствените проблеми на Гърция.

Февруари/05/2015

Публикувано със знанието на автора.