Калин Манолов: Всяка държава се опитва да ограничава свободата да знаеш

Калин Манолов, водещ на "Видимо и невидимо" по Bulgaria ON AIR даде обширно интервю пред в. "Сега" и разказа своите най-знакови пет истории за работата си в телевизията, спомени от радиото, основаването на Българското общество за индивидуална свобода и Института за радикален капитализъм Атлас".

1. За Господа и космонавтите

Бях десет или единадесетгодишен, когато един ден за пореден път отидох на гости на баба ми Иванка - майката на баща ми. Трябва да е било в началото на седемдесетте години - 1973 или 1974 г. Дядо ми Георги от 5 години бе покойник и баба ми редовно палеше кандилцето в скромния иконостас над леглото й. Ходеше редовно на гроба му, на църква по големите празници, молеше се безмълвно пред иконата в иконостаса. Вярата й беше вероятно дълбока, но вътрешна - никога не се опита да ме заведе на църква, никога не ме е канила да се молим заедно. Въпреки това набожността й трябва да е дразнила моята будна пионерска съвест, защото един ден не издържах и й казах: "Бабо, ако имаше Бог, космонавтите отдавна щяха да го открият."
Баба не каза нищо, само ме погледна - дори не с укор, давам си сметка сега, и въздъхна. Може би е искала да ми каже нещо, но не го направи. Съзнавала е, че няма смисъл. Почина години по-късно, на символична дата - 9 септември, мисля дори, че беше 1989 г.
Двадесет и пет години след смъртта й се надявам да е разбрала, че вече не мисля точно така. Но дори Него да го няма, баба ми Иванка ме гледа от небето и ме пази.

2. За хората и пътищата без автомобилите

Станах журналист случайно - ако в живота има случайни неща. Когато през 1980 г. си подавах документите в Софийския университет, места за момчета в специалност „Журналистика" нямаше. В онези далечни времена журналистическият факултет бе само един, а професията се ползваше с обществен престиж, за който сега може само да мечтаем. Места нямаше, но някое наше момче все пак е трябвало да влезе и в последния момент "отпуснаха" 4 бройки. Веднага си смених документите с предпочитанията за специалност и се оказах един от четиримата. Впоследствие разбрахме кой е бил Човекът - син на член на ЦК или на градския комитет на партията, вече не си спомням точно. После се появиха още 4-5 не толкова елитни такива Хора, прехвърлени от други специалности, имаше един дори от Рабфак (който не знае, това е Работнически факултет, нещо като университет за работници). Така момчетата в курса от 4 станахме осем. Всъщност, ако се броят стипендиантите на братски терористични организации от Третия свят - Иран, Ирак, Сирия, Афганистан, направо се утроихме. Целият курс заедно с чужденците беше 40 души.
Започнах стаж в предаването "Хора, пътища, автомобили" на радиото - пак единствено, разбира се, БНР. Давах информация за пътната обстановка на сегашния генерален директор Радослав Янкулов, после станах водещ и с екипа ми Иван Такев и Петър Диловски организирахме първото в България "Ретро рали" -традиция, която се запази и до днес на Спасовден. Тримата се справяхме доста добре и затова се опитаха да ни настроят един срещу друг. Един ден зам.главният ми редактор, полковник от ДС, уж невинно ми предложи да му споделям какво мислят Иван и Петър за това и онова. С най-невинния си вид му казах: "Ми те са в съседната стая, питай ги". Оттогава той и главният, също полковник от ДС, не са се опитвали да ме вербуват.
Главният обаче за малко да ме направи овчар. В края на 80-те години се населяваше Републиката на младостта Оранджа-Сакар. Даваха пари и жилище на "млади специалисти", които за няколко години бяха съгласни да живеят там. Аз не бях, защото "не съм учил 17 години, за да стана овчар", както максимално любезно се опитах да обясня на полковника през 1987 г. Щяха да ме разпределят там и без да ме питат, но за мой късмет един от двамата титулярни водещи на предаването много сгази партийния лук и аз започнах да го замествам. През януари 1990 г. сам напуснах БНР, за да правя опозиционен вестник "Подкрепа", който тръгна през февруари същата година. Със сигурност бях първият, който по собствена воля зарязваше позицията на водещ в националното радио. Мисълта ми е, че и попадането ми в "занаята", и оставането ми в него навремето ми се струваха "случайни". Сега, както и по въпроса за Господ, съм на по-различно мнение.
За хората и пътищата ви разказах, автомобилите няма да ги споменавам, защото, макар да имам професионална книжка и кола, не обичам да шофирам. Ако някой много се учуди, му обяснявам, че това е признак на вродено благородство.

3. За видимото и невидимото

От напускането ми на БНР минаха 20 години, повечето от които прекарах в българската редакция на Радио "Свободна Европа" като водещ на четвъртъците на "Студио България" и на два от четирите седмични вътрешнополитически обзора. Преди Коледа 2003 г. наред с бюрата в Румъния, Хърватска, Словакия и прибалтийските страни американците закриха и българската редакция. Спестиха $6 млн. - колкото за перката на скромен вертолет, но ги разбирам. Защо да продължаваме, ако страната ни е постигнала желания резултат - демокрация и пазарна икономика? И докога да продължава, ако не е?
Бях се зарекъл да не се занимавам повече с журналистика. През лятото на 2004 г. основахме със съпругата ми издателска къща "МаК". Към края на годината чрез приятел открих Айн Ранд и това наистина промени живота ми. Няколко месеца по-рано, през есента на 2003 г., дузина "пазарни талибани" бяхме основали Българското общество за индивидуална свобода (БОИС) - първата либертарианска организация в България. След като БОИС се разпадна, с хора, събрани покрай книгите на Ранд, през 2010 г. създадохме Института за радикален капитализъм "Атлас". Чудехме се как да пробием в медиите. Някъде през юли 2011 г. чух, че ще тръгва новата телевизия Bulgaria ON AIR, и реших да им предложа концепция за пропазарно предаване. Като желано дете и предаването си дойде с името - кръстих го на фундаменталното есе на великия френски либерал фредерик Бастиа: "Видимо и невидимо". Впоследствие се убедих колко универсално е това име и с колко много значения, неподозирани тогава от мен, е натоварено. В началото на тази година изместихме акцента към политиката и обществото, заехме нетрадиционната и за българската политика, и за българската журналистика морализаторска позиция. Гоним рейтинг, все пак. Ще кажете: няма шанс да видим морал в политиката на дело? Обаче ако е писано, невидимото става видимо. Защо ли? В Библията го пише: кривото не може да се изправи; това, което е недовършено, не може да се брои; има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето.

4. За конструкция и деконструкция

Някъде през май 2014 г. честитих по "Скайп" на бившия ми колега от радио "Свободна Европа" Васил Чобанов спечелването на конкурса за директор на програма "Хоризонт" на БНР. От дума на дума стигнахме до "гениалната" идея да се върна в радиото. След почти 30 години в занаята, от които четири като водещ на "Видимо и невидимо", идеята не ми се стори особено добра. Но му казах на шега: "Само като По томашки". Имах предвид псевдонима Волгин на Петър Петров. Волгин явно бе станал толкова неудобен на Янкулов и СЕМ, че решили да му намерят анти-Волгин. След 3-4 месеца Васко ми се обади да си измисля предаване в същия ден и час. Приказката: "Внимавай какво си пожелаваш" се оказа вярна. Написах концепция за "Конструкция". Знаех, че ще ме приемат като "Деконструкция" с обратен знак, затова предложих визия за тричасово предаване, което логически завършва делничната програмна линия "12+3": "Събота 12+3". Цялото предаване "Събота 12+3" трябваше да бъде изградено на базата на философската концепция "теза-антитеза-синтез". За целта трябваше да се създаде нов панел "Конструкция" със същата продължителност като "Деконструкция" - 75 минути. Последните 15 минути на "Събота 12+3" трябваше да са своеобразен "дуел" между водещите и да се казват "Реконструкция". В тази последна част щеше да бъде потърсен синтез между различните гледни точки на водещите и гостите в първите две части на предаването. За да бъде гарантирана равнопоставеността между водещите и да се стимулира съревнованието между тях при подбора на интересни теми и събеседници, два пъти в месеца темата щях да определям аз, два пъти - Волгин.

Програмният съвет на БНР прие тази концепция, Волгин - не. Той категорично отказа общата тема и прекия диалог накрая и от цялата идея остана само редуването на водещите. Междувременно гендирът на БНР поиска оставката на директора на "Хоризонт" Васил Чобанов, защото не успял да редуцира бюджета с 10%. За компенсация той самият реши да ореже хонорарите на всички с 40%. Включително и моя, макар да бях с различен от щатните колеги договор. Нещо като "Тебе думам, дъще, сещай се снахо". После Янкулов не прие предложението ми да направя отделно предаване. Конструкцията ми се срути, но половин година по-късно и реконструкция" бе деконструирана. Спечели... народната музика, ако не броим заместилия първо мен, после и двама ни, Румен Леонидов. Съботьор, какво да го правиш.
 

5. За Гьлибъл и лилипутите

Покрай Българското общество за индивидуална свобода се запознах с американеца Кен Скуланд, професор по икономика и политология в тихоокеанския университет в Хавай. Преди да се отдаде на преподавателска и изследователска дейност, той е работил за правителството при Рейгън, като е консултирал международна търговска комисия, търговския департамент и офиса за търговски споразумения в Белия дом. Като визитна картичка в края на 2003 г. му издадохме бестселъра "Приключенията на Джонатан Гьлибъл в света на свободната пазарна икономика", публикуван на повече от 30 езика.
През 2008 г. реших да опитам да използвам книгата за това, за което самият Кен я бе написал - за обучение на млади хора в духа на свободата и предприемачеството. От името на Българското общество за индивидуална свобода написах проект, който нарекох именно така - "Свобода и предприемачество", и го изпратих до тогавашния образователен министър Даниел Вълчев. За моя приятна изненада той прие идеята и с министерско писмо в ръка и подкрепата на депутат от тогавашната опозиция "пробих" в Министерството на образованието. Съгласно проекта книгите трябваше да се раздадат на последните класове в 30 български елитни средни училища в четирите най-големи града и на базата на глави от книгата да се разискват теми като Свобода - Демокрация - форми на управление; Държава - Протекционизъм - Централно планиране; Собственост – Себепритежание - Социални грижи - Здравеопазване, и т.н. Тройната коалиция загуби изборите през юни 2009 г., властта пое ГЕРБ и се опитах да възобновя контакта с министерството, за да осъществим проекта. Три месеца се мъчих да се свържа с тогавашната зам.-министърка по въпросите на младежта Светлана Ломева, която не намери време дори за един мейл или телефон, докато не я уволниха. Тогава се убедих на практика, че всяка държава се опитва да потиска и ограничава всяка свобода, особено свободата да знаеш. Всъщност тя е съвкупност от независим бизнес, политическа опозиция и свободно младо поколение. Всяка власт особено старателно пречи на третия компонент. Затова по никакъв начин не допуска да й се месят в образованието, особено ако то възпитава в критичен към държавата дух, както прави "Гьлибъл".