Как Петя се надбягва с Америка 

Петя Кертикова е родена навръх Игнажден (20 декември) 1988-а в Русе. В момента е водещ на Новините ON AIR и автор на собствена рубрика. Тя се казва „Завърналите се с Петя Кертикова“ по телевизия Bulgaria ON AIR. Завършила е „Телевизионна журналистика“ в Southern Methodist University (SMU) в Далас, щата Тексас (САЩ). Петя е бивш професионален бегач на средни и дълги разстояния. Има ред републикански титли в бяганията на 800, 1500 и 3000 м. Четвърта е на 3000 от Младежките олимпийски игри в Линяно (Ит) през 2005-а, печели бронз на 800 от Балканските игри в Триполис (Гър) през 2005-а (в младшата възраст с време 2:09,75). Многократен носител на студентски спортни отличия в САЩ. Има и награди за приноса си към разказването на позитивни истории от медийния фестивал „Българската Европа“. Преди месец от BBC написаха статия за работата й в борбата с демографската криза и ролята на завръщащите се българи в родината си. Това направиха още няколко издания - австрийско, германско и американско - пак по същия повод. На 7 ноември 2019-а беше и премиерата на книгата на Даниел Пенев - „Хората, които променят България“, в която е публикувана и нейната история. Ето още какво споделя чаровната Петя специално за читателите на „Меридиан Мач“.

„Баща ми, който е бивш футболист, пръв ме заведе на лекоатлетическата писта. Бях в пети клас. Преди това се проявявах като доста активно дете. Все играехме навън в прахоляците с момчетата на народна топка, стражари и апаши, скачахме на ластик. Сякаш беше естествено продължение да се занимавам с атлетика, а по-късно и професионално. Спомням си, че дори обявих на родителите си, че ще уча в спортното училище в Русе, където съм родена и израснала. Покрих нормативите без проблем и влязох. От малка взимам решенията за живота си сама. Така и успехите и грешките ми са само мои. Първата тренировка беше доста лека, но  така интересна за едно подрастващо дете, че нямах и грам съмнение - исках да стана професионален атлет и да представям България по света“, споделя Кертикова пред „Меридиан Мач“.

До Далас през Линяно
„На Младежките олимпийски игри в Линяно (Ит) през 2005 г. станах четвърта на 3000 м гладко бягане с резултат, непосилен за днешните 17-годишни момичета – 9:29,05 минути. Тогава ме забелязаха треньорите от университета в Далас, Тексас, в който година и половина по-късно вече учех на пълна спортна стипендия. Какво се промени в мен след първата победа? Само желанието да побеждавам – то се засили. Вече бях омагьосана от бягането, исках да стигна големите върхове на спорта, да чуват хората българския химн в цял свят. Винаги съм била страшно организиран и отдаден човек. Бях намерила онова, за което давах 200% от себе си. Това беше атлетиката”, казва Кертикова.  

Има ли живот след спорта
„Спрях да се състезавам в началото на втората ми година в Southern Methodist University (SMU) в Далас. След обстойни прегледи (контузиите ми зачестиха) ми откриха ранна фаза на остеопороза. Спомням си, че ми казаха, че трябва да спра да се състезавам. Това беше най-тежкият момент в живота ми досега. Спомням си, че останах сама за 2 седмици, с никого не говорех, родителите ми не знаеха нищо. Трябваше ми време да осъзная какво ми казаха лекарите и да разбера, че повече няма да се състезавам. Никога. Не знаех какво да правя - спортът беше животът ми. Всичко беше подчинено на атлетиката. Бях смазана, но именно дисциплината и волята ми помогнаха да се изправя на крака и да продължа живота си в чуждата държава без атлетиката”, спомня си Кертикова. 

Цялото интервю четете на страниците на "Меридиан Мач".