Даниел Ненчев: При вземането на интервю най-важна е любовта към човека

Снимка: Теодор Пенчев

През последните 15 г. Даниел Ненчев e водещ на предавания като "Денят започва с култура" по БНТ, "Мултимедия" по Bulgaria ON AIR и "Нова култура" по "Дарик радио". Междувременно пише за медии като Max, "Дневник", "Капитал", "Артизанин". В книгата си "Идеи без граници" (изд. "Книгомания") той подбира 30 интервюта със световни артисти от България. Те са публикувани в различни медии, а част от тях са направени специално за книгата. Повод за излизането на "Идеи без граници" е 30-годишнината от началото на демократичните промени в България. 

"Дневник" разговаря с Даниел Ненчев за "Идеи без граници", работата му като журналист и ролята на изкуството в съвременния свят.

Какво ви накара да публикувате книга с интервюта, които сте вземали? Всъщност какъв е техният брой през годините?

С телевизиите и радиото са хиляди. Реших да събера най-добрите от тях на едно място - в книга. Вярвам на Жан-Клод Кариер и Умберто Еко, че книгите са повече от нулите и единиците на дигиталния ни живот. Плюс това тези интервюта си струват. Не защото съм ги правил аз, а защото са с най-интересните българи въобще. С тези от нас, които са постигнали най-много по света. Чрез проявленията на своя талант в изкуството те са повлияли на милиони хора. Важно ми е техните истории, възгледи и идеи да са в оборот, особено днес. Възнамерявам да преведа книгата и да я популяризирам и по света.

Какво е важно за вземането на добро интервю и как се подготвяте?

Важна е добрата подготовка. Преди всичко любопитството. Но най-вече обичта към човешкото същество. Изчитам, гледам и слушам всичко възможно. После се стремя да не ползвам нищо от това.

Каква е ролята на изкуството и културата в съвременния свят?

Каквато е била винаги - да го променят до неузнаваемост. Вземете Ренесанса, "Бийтълс", Чарли Чаплин, Жак Превер или Кристо и ще видите блестящи примери за това. Днес обаче повече от всякога всичко зависи и от окото на онзи, който гледа. И играта е още по-интересна.

Бяхте водещ на предаването по БНТ "Денят започва с култура", а сега имате свое авторско предаване - "Мултимедия", в ефира на Bulgaria ON AIR. Защо съществуват толкова малко подобни предавания в българските телeвизии? И с какво се отличава вашето?

Съвсем естествено е повечето хора да се интересуват от въпросите на тялото, а не от въпросите на духа. Едното е видимо, другото - не. Новинарските подходи се харчат повече, защото вземаме решения с шест емоции - една положителна, една неутрална и четири негативни. Оцелявайки, през повечето време сме заети с отрицателните. А и обществото ни тепърва се изчаква по пирамидата на потребностите на Маслоу (бел. ред. - теория за мотивите в живота на хората на американския психолог Ейбрахам Маслоу). Предаването ми се отличава с разточителния лукс да се занимава с теми, свързани с дизайн, архитектура, съвременно изкуство и бъдеще, а не с чалга, сеир и злободневие.

Каква е разликата между телевизионното интервю и това, което се публикува в печатните медии?

Огромна. В телевизиите обикновено се бърза - това е надпревара с времето и с дистанционното. Участниците са в стрес. Двата типа интервюта предполагат различни начини на възприемане. Интервютата в печатни медии са много по-трудоемка, но и по-съдържателна работа. Благодарен съм на Bulgaria ON AIR, че сега имам възможността и ефирното време да правя по-задълбочени интервюта и в предаването ми "Мултимедия".

Можеш ли да разкажете за някой респондент, който много ви изненада с отговорите си?

От Димитър Динев научих, че любовта също може да бъде родина. От Райна Кабаиванска, че свободата е липсата на страх. Когато заминава за Италия, тя е вербувана и от руснаци, и от американци, но не се поддава.... Теди Москов всеки път изненадва с неизчерпаемата си енергия за остроумия, каламбури, препратки и цитати. Интервюто ми с него е специално за книгата. Теодор Ушев и Георги Господинов също винаги имат какво интересно да кажат. Димитър Маринов в разговор, който продължи близо 3 часа, ме изненада с възгледите си за границите. Човек с изключителна история, която ме изуми.

Цялото интервю четете на сайта на „Дневник“.