От залез до залез

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*
 

Гледката от долната снимка е позната на хиляди българи, които използват уикендите да отскочат до съседна Сърбия за по една плескавица.

ПОГАНОВСКИЯТ МАНАСТИР, на петнайсетина километра от днешната държавна граница, е построен от Велбъждкия деспот Константин Драгаш в края на XIV век, при залеза на последните останки от Второто българско царство.
Той е сред най-красивите, но и най-добре запазените паметници на тази мрачна епоха. Най-хубавите икони от него днес се съхраняват в крипата-музей на храма "Свети Александър Невски" в София.

Погановският манастир "Св. Йоан Богослов". Фоторафия: КОЛЕЛА

НО МАЛЦИНА ОТ ТУРИСТИТЕ, които се отбиват да запалят свещичка тук, подозират, че този удивителен храм има свой близнак и от българската страна на границата: манастирът "Свети Архангел Михаил" край Трън. Или по-точно каквото е оцеляло от него.
При това този манастир не е кой знае колко недостъпен. Просто тръгнете от Трън по асфалтовия път към ждрелото на Ерма. Трънската община твърди, че е прокарала път до манастира, но всъщност става дума за направена с булдозер просека през гората. Ще ви трябва добър офроуд автомобил, за да прекосите реката и да си пробвате късмета с него.

Трънският манастир - от една и съща епоха с Погановския, дори вероятно от ръката на един и същи строител. Но състоянието му днес е съвсем различно

ПО-РАЗУМНО Е ДА ХВАНЕТЕ пътеката, която започва под единия от мостовете над Ерма и е указана с табела. Изкачването е мъчително стръмно, но кратко. Пътеката ще ви преведе през това изворче под трите бука, което тукашните хора смятат за лековито, и после ще ви разкрие гледката към манастира.
В началото на миналия век тази гледка е била далеч по-внушителна. Манастирът е бил богато книжовно средище, със собствено килийно училище, а също и подслон за дейците на освобождението. Тъкмо тук е основан Трънският революционен комитет.
Но сега от цялото това богатство е останала само църквата. Поругана и от хора, и от животни, покрита с полуграмотни графити и загубила почти изцяло фантастичните стенописи, които някога са я покривали.

ЗА ЖАЛОСТ НЕ ЗНАЕМ ТОЧНО кога е построена тази обител. Манастирският архив е отнесен от сръбски учени в началото на ХХ век и е изчезнал без следа. Архитектурните белези сочат същата епоха като в Поганово - втората половина на XIV век. Макар че някои елементи, като плочите по пода и олтарния камък, са много по-древни - вероятно от тракийско светилище. Латинският надпис на камъка го посвещава на Казебонос - божество, което според италианския историк Ливио Дзербини се среща и другаде в бившите Дунавски провинции на Римската империя.

Олтарният камък е най-вероятно на близо две хилядолетия

ОТ МЛАДОСТТА НА МАНАСТИРА са оцелели няколко късчета от фрески около олтара. Останалите стенописи, също в доста лошо състояние, са от преизписването на храма през 1643 година. Неговата дата е известна благодарение на надпис от настоятелите, описан от Константин Иречек. Но и той е заличен от сръбски учени.
Преди да ви обземе патриотично възмущение обаче, спомнете си как изглежда Погановският манастир днес, опазен от сръбската държава. И вижте както е останало от Трънския след безразличието на народната власт и иманярските своеволия в хаоса след нея.

ВСЕ ПАК И ЗА "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" има надежда. В последните години са намерени средства за ремонт на покрива. Сега се подготвя проект за по-нататъшно възстановяване с европейски средства. Можем само да стискаме палци той да успее и да бъде изпълнен съвестно, а не само с цел да се усвоят парите, каквито случаи вече сме виждали. Защото иначе единственото, което ще ни остане, е да прескачаме до комшиите за по една плескавица. И за да хвърлим последен поглед на онова, което сме имали, но сме пропилели.

"Угасващи съкровища" е съвместен проект на "КОЛЕЛА", автомобилното предаване на Bulgaria ON AIR, и Dacia България