Идва времето на българските сортове вино

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография ИВАЙЛО ПЕТРОВ*

Г-жо Николова, напоследък в света на виното най-често се чува думата "автентичност". Какво означава това?
- Новите тенденции са за популяризиране на местните сортове. Защото каберне и мерло отдавна вече се срещат навсякъде. Когато една държава се опитва да се представи като интересна и различна винена дестинация, тя трябва да наблегне на собствените си, автентични сортове. В България например само допреди година наши сортове като мавруд, димят, рубин не се търсеха особено. Докато в последните месеци всички чужденци, които идват тук или с които се срещаме по изложения, питат първо за тях. Особено за мавруд и рубин.

Има ли откъде да ги намерят всъщност? Не изчезнаха ли тези лозя?
- Това е много добър въпрос. Мавруд има. Рубин - малко, както и димят. Години наред фокусът не е бил върху тях, така че ситуацията не е кой знае колко добра. Напоследък виждам, че доста колеги започват да се замислят отново да засаждат тези сортове. Дори при нас, в "Катаржина", доскоро нямахме нито един от тях, освен мавруд. От тази година вече ще ги имаме.

Големият проблем на лозарството в България преди десетина години бе, че 40% от лозята са на възраст над 20 години, а други 30% - над 30 години. Подобри ли се това съотношение?
- Не съм сигурна как изглеждат нещата като статистика. Несъмнено голяма част от лозята са на сериозна възраст и не са поддържани. Но пък и много колеги се ориентираха и започнаха да презасаждат лозя, дори да засаждат нови - независимо, че за това има сериозни ограничения.

Как гледате на нашумялото напоследък натурално вино - създадено без каквито и да било добавки, и често с методи от средновековието?
- Мисля, че това може да се опитва в по-малки изби, по-скоро като хоби. Под "натурално" ние разбираме всъщност "био" - което е една много сериозна тенденция напоследък. В момента всъщност работим по един такъв проект, с който искаме да покажем, че и в достъпния ценови сегмент в България може да се предложи био вино. В този случай "натурално" не означава гроздето да се мачка с крака или нещо подобно, а че в лозята не се използват пестициди и други химикали. При самата винификация също не използваме традиционните материали, а се опитваме максимално да оставим нещата в ръцете на природата. Имаме 800 декара лозя, които са биосертифицирани - и мога да кажа, че контролът и проверките са изключително стриктни.

Продължава ли този интерес към био вината в световен мащаб?
- О, да. В държави като Франция или Великобритания ръстът на тези вина е 20-30% годишно. В България все още няма чак такъв интерес, въпреки че произвежданите от нас био вина отчитат голям ръст.
Ще продължаваме да развиваме този сектор и да обучаваме хората какво означава "био". Българите като цяло подхождат с малко недоверие към такива продукти. Затова те трябва да им се представят по правилния начин.

В епохата Тръмп отново говорим за търговски бариери, мита и отказ от споразуменията за свободна търговия. Очаквате ли съществени промени в глобалния пазар на вино? Как виждате пазара през 2025 година?
- За увеличаване на мита се говори постоянно. Не смятам, че това е проблем. Мита и такси има навсякъде - понякога ниски, понякога високи. Турция например има много високи такси, и въпреки това там вино се пие.

Предстои влизането в сила на търговското споразумение между Канада и Европейския съюз. Канада интересен пазар ли е за вас?
- Да, подчертано интересен, въпреки че там по същество е монопол. Канада е не само голям пазар, но и доста по-различен от американския. Там могат да се продават висококачествени вина, а не вина по 65 цента, каквито купува Русия от България.

"Катаржина" бе сред пионерите в разработването на нови пазари за българското вино, като Китай и Индия. Как се развиват нещата там?
- В Индия все още не сме стъпили стабилно, въпреки че там наскоро позволиха официално на жените да пият алкохол и това без съмнение ще разшири доста пазара. В Китай обаче продаваме много успешно, и то вина от най-високите ни ценови категории. Заслугата е и на нашия партньор в Китай, чиито добри контакти ни позволиха да се позиционираме във всички ресторанти с три звезди Michelin там. Това е голям успех за нас. Всяка година на China Wine and Spirit Awards печелим не просто златни, а двойни златни медали. Това също се отразява на интереса, защото в журито на конкурса са големи имена не само от Китай, но и от цял свят.

Консумацията на вино и изобщо алкохол в Китай расте с рекордни темпове...
- Така е, но тъкмо затова цял свят се е насочил натам. Италианците например изнасят за Китай вино, без дори да имат поръчки - просто го стоварват на пристанищата. При последните ни проучвания се оказа, че в Китай има доставено италианско вино за поне две години напред.

Италия дори измести Франция като най-големия производител на вино в света, на какво се дължи това?
- Така е, при френските вина има известен спад, както и при шампанското - за сметка на напитки като италианското просеко или испанската кава. Предполагам, че обяснението е в по-изгодните цени.

Има ли вече отлив от вината от Новия свят?
- Засега не, но аз поне очаквам скоро да има, защото износители като Чили и Аржентина са много подпомагани от държавата - местните правителства субсидират експорта до 50% от цената за бутилка. Това ги прави изключително конкурентни, разбира се. Но през последната година и двете държави започнаха постепенно да намаляват подпомагането и цените на чилийските и аржентинските вина ще се изравнят с останалите.
Иначе в България от вносните вина най-много се продава совиньон блан от Нова Зеландия. Като цяло делът на вноса на нашия пазар е доста малък, и огромна част от него се пада на новозеландските вина.

Вече сте магистър на науките по винен мениджмънт от OIV - Международната организация по лозята и виното. Какво е значението на тази диплома за вас?
- Исках да завърша нещо, свързано с виното, и затова избрах OIV - това е най-голямата международна организация в този сектор. Всичките сериозни винопроизводители - 46 държави - членуват в нея, както и няколко водещи асоциации в сектора, университети и така нататък. Идеята на тази програма е да се обиколят 25-30 държави - не само производители, но и водещи пазари за вино, като Скандинавия, Япония, Китай. Посещават се изби, производители, дистрибутори. Срещаш се с най-различни хора, които ти дават своето know-how. Човек придобива представа не само за винения сектор, но и изобщо какво означава съвременен бизнес. Това ме промени силно, даде ми съвсем различен поглед.

Като става дума за образование и подготовка на кадри, как стоят нещата в България?
- В момента участвам в много различни конференции, на които темата неизменно е образованието. Искаме да променим нещата, и тази промяна да дойде от бизнеса. В момента образованието в България е на толкова лошо ниво, че вече е очевидно за всички и за проблема започва да се говори публично. Ние обичаме много страната си и винаги сме се стараели да я рекламираме. Но трябва да се признае, че в момента образованието е в много лошо състояние. Според мен в средното образование липсва практическата насоченост, липсват профилираните училища и паралелки, които да дават занаят - строители, механици, електротехници и така нататък. А в производствата имаме огромни проблеми, защото не ни достигат специалисти. Младите хора като цяло не искат да учат подобни неща, а се насочват към по-общи специалности - икономика, маркетинг... От такова образование човек не излиза с професия.
Вторият проблем е, че децата учат по много стари методи и учебници. А в университетите преподават много възрастни професори, на по 70 и 80 години, които не са в течение на новите тенденции.
Нашата цел днес е да върнем младите българи от чужбина, и да предложим достатъчно стимули на онези, които са тук, за да не заминат също.

Chateau Lafite от 80-те години, купено за 300 долара кашона, днес би донесло на свободния пазар над 30 000. Не е тайна също, че много приватизатори на български държавни винпроми спечелиха добре от продажбата на отлежалите вина в избите им. Съществува ли вече у нас концепцията за виното като инвестиция?
- В България все още не. За да се случи, първо трябва да се натрупа история, репутация. Такъв е случаят във Франция с Lafite, Petrus, Mouton Rothschild и така нататък. Дори самите им методи на продажба са много различни.
Тези вина се продават en primeur, на определени дистрибутори и обикновено две-три години напред. Не можете да отидете в Latour например и просто да си купите вино, дори да предложите тройна цена. Нито пък можете да отидете и да вземете от новата реколта. Сегашната е изцяло продадена още преди години, просто още не е предадена на дистрибутора. Той вече има правото да препродава виното, и може да прецени кога да го пласира - сега, или да го остави да отлежава още 10 или 20 години. Тук ключовият въпрос е колко време можеш да чакаш.

Какво вино предпочитате вие самата?
- Според ситуацията. Обичам всякакви вина, обичам да ги дегустирам, да следя тенденциите. Разбира се, имам и предпочитания. Но като цяло за мен във всяко вино има вложени много любов и работа, и затова то заслужава внимание.

* Интервюто е отпечатано в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 84 / 2017.
Bulgaria ON AIR благодари специално на ресторант САСА Радисън за съдействието при провеждането на фотосесията. САСА Радисън е в София, на площад "Народно събрание" 4