Фаталната 13

УАЙЛД ПРИЗНАВА, че Мик Джагър е бил едната сериозна причина да приеме ролята (във "Винил" тя е Девън, съпругата на главния герой и бивша муза на Анди Уорхол). "Все още си гълтам езика, когато той е наблизо... Бях напълно обсебена от Rolling Stones още на 12, благодарение на тях открих и блус музиката". Колебаем се дали да й вярваме напълно, защото всъщност познанството на Оливия с Джагър датира от доста по-рано. Майка й разказва как една нощ четиригодишната Оливия се измъкнала от леглото в разгара на домашно парти и се натресла право на Джагър, който разговарял с дипломата Ричард Холбрук. Мик я занесъл отново да си легне.

                                   С Хю Лори в "Д-р Хаус" - сериалът, който я направи известна

ДОМАШНО ПАРТИ С ДЖАГЪР И РИЧАРД ХОЛБРУК може и да ви прозвучи странно, но то е било нещо нормално в детството на Оливия Кобърн (истинското й име; Уайлд е артистичен псевдоним, приет в чест на Оскар Уайлд). Актрисата произлиза от старо английско аристократично семейство, един от прадядовците й е бил губернатор на Хонконг. Баща й Андрю Кобърн е известен журналист, носител на наградата Peabody. Майка й Лесли е дългогодишен продуцент на легендарното новинарско предаване "60 minutes". Дядо й, двамата й чичовци, една от лелите и една от братовчедките й също са журналисти. Когато била малка, Оливия често била оставяна на грижите на семейния приятел Кристофър Хичънс, знаменития автор на "Бог не е велик". Авторът на "Сатанински строфи" Салман Рушди и до днес й е близък приятел. Тя самата вече има зад гърба си няколко документални филма, похвалени от критиката. Не е чудно, че реагира остро на една злополучна рецензия в GQ, според която изглеждала твърде сексапилна, за да играе писателка в лентата Third Person. Списанието побърза да се извини.

ЗАЛОЖБИ НА ПИСАТЕЛ издават и намесите й по сценария на "Винил". Уайлд признава, че често си е позволявала да импровизира на снимачната площадка - например в онази сцена в пилотния епизод, в който изплюва уискито си в лицето на мъжа си. "В оригиналната сцена трябваше просто да вляза, да го погледна и да изляза. Но си казах - тук той прекрачва границите. Тя не възразява, че той ходи по работа в секс клубове, че остава да пренощува в града, след като е казал, че ще се прибере у дома - Девън е широко скроена и го разбира. Но те са си обещали едно нещо - да стоят настрани от алкохола. И когато той нарушава обещанието си, тя трябва да покаже, че е вбесена до крайност. Не казах на никого, че смятам да го заплюя. Направих го, сцената свърши, Марти извика "край", и настъпи непоносимо дълго мълчание. Помислих си: уволнена съм. Тогава можеше съвсем лесно да ме уволнят, едва бяхме започнали. А после Марти излезе иззад монитора и каза: сега тя наистина е личност".

                                                         Сцена от "Винил"

ИСТИНСКИЯТ ЧАР НА "ВИНИЛ" е в достоверността му, смята Уайлд. "Обичам шоуто не само защото е секси, емоционално и добре написано, а и защото от него научаваш толкова много. Помня как гледах Mad Men, нетърпелива да науча повече за рекламния бизнес, как се уреждат сделките и как се раждат идеите. Същото беше и със "Семейство Сопрано" - страхотен начин да научиш за мафията и мафиотската политика. Мисля, че и "Винил" ще погъделичка любопитството ви за музикалната индустрия и за Ню Йорк от 70-те".

Оливия разказва за един епизод, в който героите са в рок клуб, на сцената са реге иконите Боб Марли и Питър Тош, а сред публиката са Джон Ленън и Брус Спрингстийн. "Казах на сценаристите - малко сте прекалили със знаменитостите, искахте да сте сигурни, че публиката ще ги разпознае ли? А те ми казаха не, наистина е имало такава вечер, и всички са били там".

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 68 / 2016