Добър ден, тъга

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ*

Щастието отваря много врати, кара другите да ни приемат с отворени обятия и ни носи успех в кариерата. Освен това щастливите хора са по-здрави и живеят по-дълго.

В това вече няколко десетилетия се опитват да ни убедят психолози и икономисти, които измислят все по-нови и по-сложни формули и теории, за да обосноват т. нар. "икономика на щастието". Появиха се даже специализирани издания като Journal of Happiness Studies или Happiness and Wellbeing Magazine, специализирани конференции като World Happiness Forum, Световен ден на щастието (20 март), периодичен Световен индекс и доклад за щастието на ООН...

В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ ОБАЧЕ психологията се съюзи с невробиологията, статистиката и компютърните технологии, и с тяхна помощ постепенно развенчава някои дългогодишни заблуди. Като например тази, че само щастливите хора са успешни.

Това убеждение се основаваше върху всесилната „йерархия  на потребностите“ на Ейбрахам Маслоу, според която човек най-напред трябва да задоволи най-елементарните си нужди като храна и сигурност, преди да може да се развива интелектуално и емоционално и да преследва мечтите си.

Излиза, че важното е не да разкриваш таланта и уменията си, а да бъдеш щастлив. А това се постига много лесно: бъди търпелив, бъди умерен и пестелив, работи упорито, прекарвай повече време със семейството и приятелите, не нарушавай законите.

След „Пирамидата на Маслоу“ психолозите Ед Дийнър и Шигехиро Оиши стигнаха до прозрението, че всички хора си приличат в едно: искат да бъдат щастливи. И това това чувство е по-важно за тях дори от това да печелят добре.

После дойде „теорията на 40-те процента“ на проф. Соня Любомирски, според която способността да сме щастливи зависи най-вече от наследените гени.

Те определят около 50% от щастието. 10% остават за съдбата и житейските перипетии, и едва 40% могат да бъдат подвластни на нашите усилия, талант и умения. Бруно Фрей твърди, че щастливите хора живеят с 14% по-дълго (или средно десет години повече) от нещастните. Ричард Дейвидсън („Емоционалният живот на мозъка“) също се опитва да ни убеди, че хората, които изпитват щастие и позитивни емоции, се радват на по-добро здраве.

ВСИЧКИ ТЕЗИ ПОЗИТИВНИ ТЕОРИИ обаче са безсилни да обяснят защо най-щастливите хора на планетата са жителите на беден Бутан, а богатите американци са сред най-нещастните. Цели 88 на сто от поданиците на хималайската държавица се определят като щастливи от живота - срещу едва 17% от гражданите на САЩ.

Eдин от първите хора, опитали се да обяснят този парадокс, е Тод Кашдан (Todd Kashdan), професор по психология от университета "Джордж Мейсън". Дълги години той е горещ привърженик на позитивното мислене. Но постепенно започва да си задава въпроса: щом да си щастлив е толкова здравословно и да си успешен е толкова лесно, защо тогава тези състояния се срещат толкова рядко?

Накрая Кашдан избира противоположната теория: за успешните песимисти, за мотивиращата сила на страха и за изненадващите предимства от внезапните изблици на гняв.

На базата на десетки изследвания Кашдан стига до извода, че позитивната психология е една измама, която той ефектно нарича „фашизъм на усмивката“.

Вместо нея той предлага теорията за „позитивната сила на негативните емоции“ , която излага в книгата The upside of your dark side. По ирония на съдбата негов съавтор е  Робърт Бисуоз-Дийнър - синът на Ед Дийнър, един от най-прочутите теоретици на щастието.

Двамата аргументирано доказват колко важна е нашата „тъмна страна“ с всичките й емоционални проявления – гняв, срам, вина, тъга и страх. „Тези чувства не са грешка на нашата система – това са полезни и рационални емоции, които могат да бъдат продуктивни", се казва в книгата. Оттам Кашдан и Бисуоз-Дийнър стигат до принципа на целостта, или пълноценността – principle of wholeness. Той гласи, че успехът не се дължи нито само на позитивното, нито само на негативното мислене. За да реализира своя потенциал и талант, човек трябва да използва пълноценно и положителните, и отризателните си качества.

"ДИКТАТУРАТА НА ЩАСТИЕТО" е вредна и според холандския психолог Джефри Вайнберг (Jeffrey Wijnberg) (това е заглавието на най-прочутата му книга). Както съществува политическа коректност, така има и психологическа коректност, която ни втълява, че позитивните емоции са винаги по-добри от негативните. Заради това хората се боят да говорят за гняв, агресия, тъга, недоверие.

Негативните емоции са изключително важни, защото произвеждат мотивация и амбиция. Още Аристотел се е отнасял с голяма доза съмнение и подозрение към вечно усмихнатите щастливци. „Който не може да се гневи, не може и да се защитава“ - пише древният философ в „Никомахова етика“.

„Смелите мъже действат от морални и нравствени подбуди, но за това много им помага гневът. Аристотел вярва, че яростта е много важна сила. „Гневът най-често е предизвикан от преживяна несправедливост и поради това може да насочва към много важен проблем“

ВЕРНОСТТА НА ТЕЗИ НАБЛЮДЕНИЯ е доказана през вековете от всички бунтове и революции, които отварят път за развитие на обществото – от бунта на тъкачите в Ланкашър през движението за граждански права в САЩ и чак до протестите за цената на тока в България или Движението Occupy... Стиснатите в гневна гримаса зъби често са много по-убедителни от усмивката, защото те изразяват позиция: това, което се случва, не ми харесва и няма да го търпя.

Гневът може да бъде позитивен и в работата, защото отприщва полезни амбиции. Например по време на важни бизнес преговори малко повече нерви и напрежение са само от полза за постигане на желания резултат. Трима психолози от университетите в Амстердам и Кардиф го доказаха с експеримент, наблюдавайки преговори между купувачи и продавачи на мобилни телефони. Оказа се, че онези купувачи, които се договаряли не любезно, а нервно и раздразнително, активно участвали в сделката с въпроси и не се съгласявали с всичко, които им казват, успели да получат значително по-добри оферти. И обратното: любезните, съгласяващи се на всичко клиенти получили по-неизгодни условия.

                 Завистта може да бъде и градивно чувство, смятат някои съвременни психолози

„Дори онези, които са принудени да изпитат върху себе си гнева на другите, невинаги смятат, че той е нещо негативно“, коментира проф. Урсула Хес от Хумболтовия университет пред Wirtschaftswoche. “Понякога този, който постоянно се гневи, действа мотивиращо". Според Хес негативните емоции често сигнализират за сила на характера и за ярко изразено чувство за справедливост. Демонстрирането им нерядко води до повишаване на авторитета ни пред колегите. Но професорът предупреждава, че трябва да се прави разлика между конструктивния гняв, от една страна, и афекта като израз на враждебност и агресия.

СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА ЗАВИСТТА. Във всички култури и религии тя е дамгосана, а християнството дори я нарежда между смъртните грехове. Но тази толкова често срещана емоция невинаги е деструктивна.  „Завистта е важно чувство, което върши много добри неща“, твърди Джефри Вайнберг. Който завижда, всъщност вижда нещо, което също би могъл да постигне, но все още не го е направил. И се амбицира да поправи грешката си.

Друг холандски психолог, Нилс ван де Вен, твърди, че има два типа завист. Негативната ни кара да се чувстваме несправедливо пренебрегвани и желанието да наваксаме това често се изражда във враждебност и неприязън към субекта. Тя се проявява най-често на работното място. Вторият тип завист е по-скоро форма на прикрито възхищение - много бихме искали да бъдем на мястото на другия, но не сме убедени, че бихме могли да го постигнем сами. Такава е „благородната завист“, която изпитваме към любими актьори, музиканти, спортисти. Но и към по-възрастните и по-опитни колеги, които подсъзнателно искаме да догоним.

ЧЕ ЗАВИСТТА Е НЕОБХОДИМА, доказа и нашумелият социален експеримент на Дан Прайс, собственика на компанията Gravity Payments. Може би помните - през август тази година 30-годишният мениджър реши да изравни заплатите на всичките си 120 служители до ниво от 70 000 долара годишно. За сто от служителите това бе увеличение - малко за някои и двойно за други. Прайс стана едва ли не национален герой и търсен събеседник в най-гледаните телевизии. Но само след няколко месеца започна да се проявява истинският ефект от мярката: най-добрите служители започнаха един по един да го напускат. Оказа се, че вместо да премахне завистта във фирмата, предприемачът само е намалил мотивацията. И действително, когато един новопостъпил служител идва отвън и веднага получава същата заплата като ветераните, които са част от фирмата от самото й начало, това автоматически зачерква техния опит, техните способности и усилия. Така се зачерква най-важният принцип на капитализма: заплащането да е според заслугите и приноса.

Американската психоложка Джули Норем също смята, че успешни са не щастливите и задоволените, а мърморковците, черногледците и недоверчивите.

„Хората с постоянно добро настроение, така наречените отчаяни оптимисти, са склонни да не обръщат внимание на детайлите и пропускат важни сигнали за рискове и опасности, поради което бързо вземат решения. Докато негативните емоции като страх и несигурност изострят нашето внимание и ни предпазват от грешки“.

ПСИХОЛОГЪТ РУИ МАТА от Базелския университет доказва това с експеримент с участието на 64 доброволци, които трябвало да си купят нещо от импровизиран онлайн магазин. Условието било отново да търсят най-добрата цена. Преди това обаче те попълнили тест за определяне на тяхното емоционално състояние. Оказало се, че онези, които определяли себе си като оптимисти и в добро разположение на духа, се задоволили с първата оферта. Най-изгодни покупки направили онези, които признали, че са в лошо настроение.

Изводът се налага от само себе си: за да бъде успешен един екип, в него трябва да има баланс между песимистите и оптимистите. Същото се отнася и за държавите. Макар че години наред те се конкурираха и се мъчеха да се придвижат нагоре в класацията за индекса на щастието. Вече като че ли става по-разбираем и „българският парадокс“: макар българите да се нареждат неизменно в дъното на класациите според индекса на щастието, те неизменно определят себе си като „отчаяни оптимисти“  и твърдо са убедени, че щастието е навсякъде другаде, но не и в парите. Вече за това има и научна теория: българите са нещастни, не защото са бедни, а защото заемат незавидно място в класациите, в които те биха могли да постигнат повече – например в спорта,  в здравеопазването, иновациите, икономическото развитие, където разполагаме с потенциал и имаме сили да постигнем повече.

Психолозите казват – всяка човешка емоция има смисъл и изпълнява определена задача. Понякога обаче е необходима силна доза черногледство, за да се амбицираме за добра работа и положителни резултати. И така в крайна сметка да изпитаме истинско щастие.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 66 / 2016