Смъртоносна жажда

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ*

Повечето хора биха казали, че конфликтът между израелци и палестинци е на религиозна основа. Някои биха добавили нещо за културни различия и исторически наслоявана враждебност. Но това няма нищо общо с истината. В корените на гордиевия възел, в какъвто са се превърнали отношенията в Близкия изток, всъщност се крие едно от най-евтините и разпространени вещества на планетата: водата.

      Само допреди четвърт век тази пустиня бе всъщност оживено пристанище на Аралско море - една от най-тривожните истории за човешка намеса в климата

ПОКОЙНИЯТ ВЕЧЕ ИЗРАЕЛСКИ ПРЕМИЕР Ариел Шарон охотно признаваше, че прословутата Шестдневна война през 1967 е била предизвикана от плановете на Сирия да отклони два от най-големите притоци на река Йордан. Първата задача на израелската артилерия и авиация във войната била да прекъсне изкопните работи. "Повечето хора смятат 5 юни 1967 година за начало на Шестдневната война", пише Шарон в своята автобиография. "Това наистина е официалната дата, но в действителност нещата започнаха две години и половина по-рано, в деня, в който Израел реши да се противопостави на отклоняването на водите. Граничните спорове между нас и Сирия бяха нещо много важно; но водата - това бе въпрос на живот и смърт".

3% от водата на планетата е сладка и годна за пиене. Над две трети от нея обаче са затворени в ледниците и полярните ледени шапки. Почти една трета е в подпочвени аквифери. Само 0.3% от питейната вода се намира на повърхността и е лесно достъпна - в езера (87%), блата (11%) и реки (2%).

ДНЕС ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ Е ПРОМЕНИЛО само в едно отношение: водоизточниците са станали още по-оскъдни. А амбицията на Израел да е водещ селскостопански производител означава, че страната има най-високата консумация на вода в региона и на практика изразходва двойно повече, отколкото добива.

В продължение на десетилетия Израел добиваше водата за битови и напоителни нужди най-вече от три източника:от Галилейското езеро и от два големи подземни водоносни пласта - така наречените "аквифери". Единият се намира под палестинските територии на Западния бряг; другият - под израелското средиземноморско крайбрежие и ивицата Газа. Това разположение само допълнително засилваше неохотата на израелците за отстъпки в преговорите за палестинската автономия.

Същевременно положението с аквиферите е все по-тревожно, ако се вярва на едно съвместно изследване на NASA и климатолози от Калифорнийския университет. Основавайки се на десетгодишни наблюдения от спътниците Grace 1 и 2, те стигнаха до заключение, че цели 21 от 37-те големи аквифери на планетата са пред изчерпване заради човешка дейност.

В НАЙ-ЛОШО СЪСТОЯНИЕ е т. нар. "Арабска аквиферна система", към която спадат и източниците на Израел. Критично е положението около басейна на река Инд (в Индия и Пакистан), както и в басейна Мурзук-Джадо в Северна Африка. Като доказателство, че лошото управление на водните ресурси не е характерно само за развиващите се страни, сред най-пострадалите аквифери се нарежда и този в калифорнийската Централна долина, САЩ. Лидерът на проучването проф. Джей Фамилиети предупреждава, че действителното състояние на нещата може да е дори по-лошо, отколкото показват данните от сателитите. За получаването на ясна картина са необходими сондажи на място, които са сложни и понякога - баснословно скъпи. Но нуждата от тях е крещяща, настоява професорът. "Трябва да изследваме световните аквифери, сякаш са петролни залежи", обяснява Фамилиети пред The Financial Times. "Трябва да сондираме за вода по същия начин, по който сондираме за други ресурси".

2-5 литра вода са нужни за покриване на питейните нужди на човек за 1 ден. 2000-3000 литра са необходими в селското стопанство, за да се произведе дневната хранителна дажба за един-единствен човек

          В последните години засушаването превърна Мъртво море от едно в две отделни езера

НЕ СА НЕОБХОДИМИ СОНДИ ОБАЧЕ, за да се види ефектът от прекомерната консумация на вода. Достатъчно е да се разходите до Мъртво море - знаменитото безотточно езеро, захранвано от река Йордан. През 40-те години то се е простирало върху повече от 1050 квадратни километра. Но след това напоителните системи започнали да отклоняват все повече и повече вода от реката, така че днес Мъртво море не надхвърля 600 квадратни километра. И вече не е едно езеро, а две - само тесен канал свързва северната и южната му части. Единствената надежда е в плана на Йордания (подкрепян и от Израел) да се построи тръбопровод и езерото да се захранва с обезсолена вода от Червено море. Ако някой ден този план се осъществи, напрежението в региона би могло и да поспадне. Ако обаче се забави твърде много, Мъртво море вероятно ще последва съдбата на Аралско.

                            Аралско море през 1989 година и днес - сателитни снимки на NASA

В ПО-СТАРИТЕ УЧЕБНИЦИ по география можете да прочетете, че Аралско море, разположено между Казахстан и Узбекистан, е четвъртото най-голямо езеро в света, с площ два пъти по-голяма от тази на Белгия. Така е било до 50-те години, преди да започне осъществяването на мегаломанския проект на Сталин да оттглежда памук в Узбекистан. Отклоняването на реките Амударя и Сърдаря за напояване постепенно е свело могъщото някога езеро до няколко отделни локвички. Остатъкът днес се нарича "пустиня Аралкум" и е едно от най-негостоприемните кътчета на планетата. Само ръждясалите корпуси на корабите, заседнали завинаги в солените пясъци, подсказват, че само допреди двайсетина години тук е имало риболов в промишлени мащаби.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 65 / 2015