Прясно изцедени лъжи

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ *

В продължение на десетилетия чашата с портокалов сок бе символ на здравословния начин на живот. Ползите от тази напитка бяха превъзнасяни не само от производители и рекламисти, но и от диетолози и лекари. Смяташе че, че една чаша дневно (или повече) ще ви предпази от всичко: като се започне от обикновената простуда и се свърши със скорбута. Но ако се вярва на автори като Харви Левенстийн (Paradox of Plenty и Fear of Food), цялата история на портокаловия сок е всъщност поредица от старателно скалъпени масови заблуди.

НАЧАЛОТО Е ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ в Америка. И преди това портокалите присъстват в менюто за закуска, но като цели плодове. С подобряването на транспортната инфраструктура производителите започват да предлагат пастьоризиран сок - по-траен, но загубил голяма част от вкуса си.

После, по време на Втората световна война, американското командване поръчва на учените да създадат по-вкусен сок, защото войниците масово отказвали да приемат включения в дажбите им витамин С на кристали. Както често се случва, решението идва доста след като войната е приключила - през 1948, когато биохимиците представят замразения портокалов концентрат. За разлика от дотогавашния консервиран сок, той съхранява голяма част от аромата и вкуса, и буквално спасява задъхващите се от свръхпроизводство портокалови градини във Флорида.

Трябва да минат десетилетия, преди да се разбере, че при химическата обработка се загубват почти всички полезни вещества, а на тяхно място индустрията добавя тревожно големи количества захар и консерванти.

     На пазара има и наистина прясно изцедени сокове. Но трябва много да внимавате, за да ги разпознаете от останалите, които също са "от 100% плодове" и "без концентрат"

ПРЕЗ 90-ТЕ ТОВА РАЗБИРАНЕ преобърна пазара и по рафтовете оцеляха само кутиите с надпис "без концентрат". Но и тези сокове от ново поколение, направени само от "100% плодове", не са точно здравословни напитки. При повечето от тях от изцедения сок първо се извличат ароматните масла и есенции. Остатъкът е траен и може да се съхранява до година и дори повече, но е напълно лишен от вкус (и дори цвят). Когато дойде време да ви го продадат, есенциите и ароматите се връщат обратно, подсилени от химиците, и чак тогава "пресният" сок се бутилира и праща по магазините. Наскоро британското правителство предупреди гражданите, че такъв тип сок може да съдържа не по-малко захар от газираните напитки, а в САЩ и в момента се водят съдебни процеси срещу производители заради твърденията им, че продуктът бил "изцяло натурален". Не е лесно да различите подобни масови сокове от онези, които наистина са прясно изцедени, филтрирани и опаковани. Срокът на годност е единият сигурен признак (колкото по-кратък, по-добре); за съжаление цената е вторият - истинското е по-скъпо. Затова най-разумният вариант е да си купите портокали и да ги изцедите. Или още по-добре да ги изядете.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 63 / 2015

.